Изх
На Ваш Изх. № 162 от 20.04.2010 год.
ОТНОСНО: Запитване за данъчно третиране на доходи, получавани
от италиански граждани – управители на фирма
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ……………………..,
В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх.№ 96-00-151 от 22.04.2010г. при Дирекция „ОУИ” ..,Ви уведомяваме за следното:
Видно от изложеното в писмото фирма «………….. – БГ ЕООД» е дружество, регистрирано по българското законодателство, което се представлява от двама управители – италиански граждани, с които има сключени договори за управление и определено възнаграждение. Пишете, че тези лица полагат труд по трудово правоотношение на територията на република Италия, където се осигуряват и плащат данъци.
Във формулирания въпрос № 4 се интересувате може ли НАП да издаде удостоверение на италианските граждани, за това, че са получавали доходи от източник в България /като за съответното е подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ/ ?
При така указаната фактическа обстановка отговаряме, приемайки твърдението, че става въпрос за доходи, получавани от чуждестранни физически лица – управители на дружество, които получават възнаграждение по договори за управление.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДЦФЛ) доходите от източник в България, начислени/изплатени на чуждестранните физически лица по договори за управление и контрол, се облагат с окончателен данък.
На основание чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. В изпълнение на чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието- платец на дохода.
Когато доходите по чл.37 са в полза налице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът по чл.46 се удържа и внася от предприятието- платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода /чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ/. Съгласно чл.66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предприятията, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени доходи в полза на чуждестранни физически лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец на чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ. Образецът на декларацията е утвърден със Заповед № ЗМФ –
1820 от 27.12.2006 г. на министъра на финансите и е обнародван в бр.2 на „Държавен вестник“ от 09.01.2007 г. Съгласно чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗДДФЛ декларацията се подава в сроковете за внасяне на данъка в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.
Следва да имате предвид, че от 01.01.2010г. се дава възможност за преизчисляване на окончателния данък по чл.37 от ЗДДФЛ с въведения нов чл.37а от същия закон.
Съгласно ал.1 на чл.37а. чуждестранно физическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, има право да избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37. Когато чуждестранното лице избере да преизчисли окончателния данък, преизчислението се извършва за всички придобити от лицето доходи през годината, подлежащи на облагане с окончателен данък по чл. 37.
Когато чуждестранното лице избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37, преизчисленият данък е равен на данъка върху общата годишна данъчна основа или на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28, който би бил дължим за тези доходи, в случай че те са придобити от местно физическо лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите по изречение първо, за които би бил дължим данък върху разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, в случай че те са били извършени от местно физическо лице, с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък. /ал.2 на чл.37 ЗДДФЛ/
Когато размерът на внесения окончателен данък за доходите по чл. 37 превишава размера на преизчисления данък по ал. 2 за същите доходи, разликата подлежи на възстановяване до размера на окончателния данък по чл. 37, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък върху тези доходи в държавата, където лицето е местно за данъчни цели./ал.3 на чл.37 ЗДДФЛ/.
На основание чл.37,ал.4 от ЗДДФЛ изборът за преизчисляване на окончателния данък по чл. 37 се упражнява чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50. В данъчната декларация се включват и всички други доходи, подлежащи на деклариране от чуждестранното физическо лице.
Възстановяването на данък по ал. 3 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс./ал.5 от чл.37 ЗДДФЛ/.
На основание чл.58, ал.1от ЗДДФЛ по искане на чуждестранното физическо лице се издава удостоверение за внесен по реда на този закон данък. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена, или подлежи на подаване, данъчната декларация по чл.50 или по чл.55 от същия закон.
По отношение на отговорите по въпроси от №1 до №3, с писмо изх.№ 96-00-151 от 28.04.2010г. на Дирекция „ОУИ” ………….., запитването е изпратено до Дирекция „ДОМ” при ЦУ на НАП София за становище по компетентност, за което вече сте уведомени.
‘