2_723/29.10.2019г.
ЗДДС; чл.31, т.9
ЗДДС; чл.124, ал.4
ЗДДС; чл.127, ал.1
ОТНОСНО: приложение на разпоредбите на ЗДДС при предоставяне на агентийски услуги по реда на глава IX от Кодекса на търговското корабоплаване
Отправили сте писмено запитване свързано с приложението на разпоредбите на ЗДДС. Дружеството Ви предоставя агентийски услуги по реда на глава IX от Кодекса на търговското корабоплаване. За получените обичайни услуги от доставчици, от името и за сметка на корабопритежателя, свързани с корабоплаване в района на определено пристанище или територия, получавате фактури. Тези фактури описвате в дисбурсмент, който предоставяте на корабопритежателя. В счетоводните регистри сумите по тези фактури се отчитат като разчет с корабопритежателя и с доставчиците. Сумите се възстановяват на дружеството от корабопритежателя въз основа на сключен договор и издаден дисбурсмент. За тези услуги не е ползван данъчен кредит.
Фактурите за тези обичайни услуги, свързани с корабоплаването, обикновено се издават на корабопритежателя, като доставчиците вписват името и ДДС номера на „Х“ ЕООД в качеството му на агент. Често фактурите се издават на агента, в качеството му на получател.
Поставяте следните въпроси:
1. Следва ли тези фактури за покупки да се отразяват в дневниците за покупки на „Х“ ЕООД като доставки без право на данъчен кредит?
2. Следва ли в тези фактури за покупки да се вписват името и ДДС номера на „Х“ ЕООД действащо като агент – от името и за сметка на корабопритежателя?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки се с относимата нормативна уредба на ЗДДС и ППЗДДС, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
На основание чл.222 от Кодекса на търговското корабоплаване с договора за агентиране корабният агент се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя обичайни услуги, свързани с корабоплаването в района на определено пристанище или територия.
В ЗДДС услугите във връзка с агентиране на кораби предвид т.9 на чл.31 от закона са определени като доставки, свързани с международен транспорт и са облагаеми със ставка нула, когато са с място на изпълнение на територията на страната. Тази ставка не се отнася за плавателни съдове, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
В чл.36, ал.1 от ППЗДДС е дадена легална дефиниция на агентийска услуга по чл.31, т.9 от закона с място на изпълнение на територията на страната – това е услугата, която корабният агент предоставя на корабопритежателя и/или капитана на кораба, във връзка с всички формалности и действия по пристигане, пребиваване и отплуване на кораба.
Когато получателят данъчно задължено лице е установил независимата си икономическа дейност извън територията на страната, мястото на доставката е извън територията на страната.
При доставки на агентийски услуги е възможно в едни случаи корабният агент да действа от името и за сметка на корабопритежателя, а в други от свое име и за сметка на корабопритежателя.
Когато агентът, действа от името и за сметка на корабопритежателя извършва действия от чуждо име и за чужда сметка.
В тези случаи фактурите за покупки от доставчици на стоки и услуги във връзка с всички формалности и действия по пристигане, пребиваване и отплуване на кораба, следва да са издадени на името и ДДС номера на корабопритежателя.
На основание чл.124, ал.4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от с.з.
Предвид гореизложеното, когато Вашето дружество действа от името и за сметка на корабопритежателя и не е вписано като получател по доставките във фактурите, същото не е задължено да отразява така издадените фактури в дневника за покупките.
Когато агентът, действа от свое име и за сметка на корабопритежателя приложение намира разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите т.е. налице са две доставки:
1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон;
2. доставка на стоката или услугата, предмет на доставката по т.1, между комитента/доверителя и комисионера/довереника, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят, в зависимост от това комисионерът/довереникът дали действа за сметка на комитента/доверителя във връзка с продажба или във връзка с покупка на стоки или услуги.
Когато комисионерът/довереникът действа за сметка на комитента/доверителя във връзка с покупка, какъвто е конкретния случай, датата на възникване на данъчното събитие се определя по общите правила на закона, не може да бъде по-ранна от датата на възникване на данъчното събитие по т.1, а данъчната основа на доставката е равна на данъчната основа на доставката по т.1, увеличена с възнаграждението на комисионера/довереника. Т.е. получените фактури за покупки от доставчици на стоки и услуги, свързани с корабоплаването, следва да са издадени на агента „Х“ ЕООД и в изпълнение на изискванията на чл.124, ал.4 – да се отразят най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Изискванията към фактурите са регламентирани в чл.114 от ЗДДС и чл.78 от ППЗДДС.
На основание чл.114, ал.1 от ЗДДС, фактурата задължително съдържа и:
* т.7 име и адрес на получателя по доставката;
* т.8 идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят.
В ЗДДС лисва задължение за изписване идентификационните данни на друго лице, освен тези на доставчика и получателя по доставката.
Предвид гореизложеното за целите на ЗДДС не е задължително изписването на идентификационните данни на корабния агента, когато фактурата е издадена на корабопритежателя.