2_ 703 /10.10.2019г.
ЗДДС; чл.3, ал.1
ЗДДС; чл.96, ал.2
ЗДДС; чл.45, ал.3
ОТНОСНО: приложение на разпоредбите на ЗДДС при продажба на наследствени имоти
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх. №…../……., в което е изложена следната фактическа обстановка:
На …..2019г. е починал съпругът Ви. След неговата смърт, заедно с двете Ви пълнолетни деца, наследявате неговата част от имуществото, което сте придобили в режим на СИО. Единият имот сте закупили заедно със съпруга си през 1990г. Другият имот притежавате от 2010г., съгласно НА за учредяване право на строеж срещу обезщетение. Разрешението за ползване на този имот е от 2012г.
Възнамерявате да извършите продажба на двата имота. В тази връзка поставяте въпроса след продажбата на второто жилище ще дължите ли ДДС и следва ли да се регистрирате по ЗДДС като данъчно задължено лице?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), изразявам следното принципно становище:
Данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В ЗДДС липсват критерии, според които да се определи дали една дейност се осъществява редовно или по занятие. Според практиката на Съда на Европейския съюз, когато частно лице предприема активни действия за продажбата на имоти като използва средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги това лице трябва да се счита за лице, упражняващо „икономическа дейност“ по смисъла на посочената разпоредба и следователно трябва да се счита за данъчнозадължено за данък върху добавената стойност лице. (Решение по съединени дела С-180/10 и С-181/10). Такива активни действия могат да се изразяват по-конкретно в осъществяването на благоустройствени дейности в имота, както и в използването на изпитани средства за пускане на пазара (например реклама на имота) .
Следователно, продажбата на недвижим имот е извън обхвата на ЗДДС, ако липсват активни действия от страна на физическото лице за повишаване цената на имота, които да надвишават обикновеното управление на имота, както и ако същата е инцидентна.
На основание чл.96 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Съгласно ал.2 на чл.96 облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
Облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 е всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице по този закон, която е с място на изпълнение на територията на страната.
По силата на чл.45, ал.3 от ЗДДС освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
Определението за „сгради, които не са нови“, се извежда по аргумент за противното от легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС за „нови сгради“, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“ или б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Понятието „прилежащ терен“ е дефинирано в разпоредбата на §1, т.6 от ДР на ЗДДС. Прилежащ терен е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.
Съгласно изложената фактическа обстановка и за двата имота са изминали по-вече от 60 месеца от датата на издаване на разрешение за ползване до момента и представляват „стари сгради“ за целите на ЗДДС.
Ако е налице независима икономическа дейност, продажбата на тези имоти, с изключение на продажбата на УПИ ще е освободена доставка по смисъла на чл.45, ал.3 от ЗДДС.
Освободените доставки не формират облагаем оборот за регистрация на основание чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
Прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот /УПИ/ по смисъла на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, ще е облагаема доставка и данъчната основа на тази доставка ще формира облагаем оборот за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, ако е налице независима икономическа дейност.