ЗДДФЛ – чл. 22в; чл. 24; чл. 25; чл. 49, ал. 3 и ал. 4, чл. 52;
ОТНОСНО:приложение на чл. 22в от ЗДДФЛ при сключен договор за управление и контрол
В отговор на направеното от Вас запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № … от 17.12.2015 г., препратено доДирекция ОДОП – … с вх. № … от 29.12.2015 год., Ви уведомяваме за следното:
В запитването излагате следната фактическа обстановка:
В дружеството Ви имате назначено лице по договор за управление. Същото лице има сключен договор и получава доходи по договор за управление и от друго дружество. Лицето не работи по трудови правоотношения при вас или при друг работодател. Представило е декларация за ползване на облекчението за деца за 2015 г.
Във връзка с изложеното, задавате следните въпроси:
1.Може ли облекчението да се използва от лицето заедно с годишното изравняване на дохода във Вашето дружество?
2.Трябва ли да се извърши такова изравняване в някои от дружествата или такова ще се направи с подаване на годишна данъчна декларация от самото лице за определяне на облагаемия доход?
След разглеждане на запитването, изразявам следното становище:
Правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия са дефинирани като трудови правоотношения (§ 1, т. 26, буква „з” от ДР на ЗДДФЛ), а в случая Вашето дружество ще се яви работодател на основание § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, съгласно който “работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
На основание чл. 24 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени като необлагаеми. Задълженията на работодателя, отнасящи се за авансовото удържане и внасяне на данъка за доходите по трудови правоотношения, са регламентирани в чл. 42 от ЗДДФЛ. Според цитираната разпоредба авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя на базата на месечна данъчна основа, формирана по реда на чл. 42, ал. 2и 3 от ЗДДФЛ. Следователно, данъчният закон категорично е вменил задължението за определяне и внасяне на авансовия данък върху доходите от трудови правоотношения на работодателя. На основание чл. 25 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
На основание разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ българското дружество като работодател по основното трудово правоотношение на лицето има задължение в срок до 31 януари на следващата данъчна година да изчисли годишната данъчна основа, и да определи годишния размер на данъка за доходите от трудови правоотношения.
Съгласно чл. 49, ал. 3, т. 2 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа по чл. 25 за работещите по трудови правоотношения се намалява с годишния размер наданъчните облекчения по чл. 22в. Нормата на ал. 4, т. 6 от същия чл. 49 от ЗДДФЛ регламентира, че алинея 3 се прилага, когато работникът/служителят предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година декларация по чл. 22в, ал. 8, включително приложенията към нея – за данъчното облекчение по чл. 22в.
В случай на разлика между размера на определения годишен данък и размера на авансово удържания данък са приложими разпоредбите на чл. 49, ал. 5, 6 и 7 от ЗДДФЛ.
По аргумент от чл. 52 от ЗДДФЛ, работникът/служителят не е задълженда
подава годишна данъчна декларация, ако през данъчната година е придобил само
доходи от трудови правоотношения, за които годишният размер на данъка е определен
от работодателя по основното трудово правоотношение и пълният размер на данъка за
данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година.
‘