449/11.04.2013
Чл.45, ал.4 ЗДДС
Относно: Приложение на чл.45, ал.4 от ЗДДС.
В писмено запитване, заведено в деловодството на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …………….с вх. № ……….2013г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество планира да изгради студентско общежитие на територията на гр………….. Дейността на дружеството ще е отдаване под наем на легла на студентите в гр……… срещу месечен наем.
Поставили сте следния въпрос: Следва ли дружеството да прилага чл.45, ал.4 от ЗДДС и да третира доставките като освободени за целите на ЗДДС?
За изясняване на конкретната фактическа обстановка на 10.04.2013г. бе проведен разговор с представител на дружеството относно необходимостта от представяне на документи и писмени обяснения за предназначението на сградата и вида на предоставяните помещения, съгласно одобрени инвестиционни проекти за изграждане на обекта, за приложимостта на Наредбата за ползване на студентски общежития и столове /обн. ДВ, бр.86 от 03.10.2008г, изм. Бр.79 от 06.10.2009г./, за правилата, по които ще бъдат настанявани лицата в т.ч. студенти, преподаватели, други физически лица, както и за срока на ползане на помещенията, за предприетите от дружеството действия за категоризация на обекта, както и други документи и писма от компетентни органи, свързани с изграждането и експлоатацията на обекта.
В определения с вътрешните процедури на НАП срок за изготвяне на отговор не са представени необходимите за изготвяне на конкретен отговор документи, с оглед на което настоящото становище по приложението на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ има принципен характер.
ЗДДС не въвежда легално определение на „сграда” и „жилище”, но регламентира различен данъчен режим за отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице /чл.45, ал.4/ и настаняването в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, страноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси /чл.45, ал.6/.
Съгласно чл.37 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. Поради това за да се направи разграничение между двата режима на облагане с ДДС следва да се изхожда от нормативната уредба на Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
„Жилищна сграда”, съгласно §1, т.29 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, в която най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ се заема от жилища. Според определението дадено в §5, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ „жилище” е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Задължителните изисквания за всяко жилище, визирани в 40, ал.1 от ЗУТ са следните: да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
Ако обектът, който дружеството Ви планира да изгради представлява жилищна сграда по смисъла на ЗУТ и помещенията, които ще предоставяте, отговарят на регламентираните в ЗУТ изисквания за жилище може да бъде приложен чл.45, ал.4 от ЗДДС и доставките да се третират като освободени от облагане с ДДС.
‘