Изх. № ЕП-33-00-119
Дата: 25.06.2020 год.
ЗДДС, чл. 2, т. 1;
ЗДДС, чл. 9;
ЗДДС, чл. 11, ал. 1;
ЗДДС, чл. 12;
ЗДДС, чл. 41, т. 1-4;
ЗДДС, чл. 67, ал. 2;
ЗДДС, чл. 113, ал. 1;
ЗСч., чл. 6;
ЗСч., чл. 7, ал. 1.
ОТНОСНО: приложение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с влязло в сила съдебно решение
Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Национална агенция за приходите с вх. № … г., е изложена следната фактическа обстановка:
На 08.01.2013 г. след проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) „А“(„А“) сключва договор с дружество по Закона за задълженията и договорите (ДЗЗД) „Б“ с предмет „Предоставяне на консултантски услуги за усъвършенстване на обучението на държавната администрация в условията на членство на страната в Европейския съюз“, в изпълнение на проект „Усъвършенстване на обучението на държавната администрация в условията на членство на страната н Европейския съюз“, реализиран от „А“ с безвъзмездната финансова помощ на Оперативна програма „Административен капацитет“, финансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Договорът за възлагане на обществената поръчка е на обща стойност … лв. без данък върху добавената стойност (ДДС) или … лв. с включен ДДС.
В хода на изпълнение на договора „А“ не приема извършената от изпълнителя работа съгласно условията му и не подписва констативен протокол за удостоверяване на качественото изпълнение на възложените консултантски услуги.
Впоследствие „А“ прекратява действието на договора за възлагане на обществената поръчка, поради липса на финансиране по Оперативна програма „Административен капацитет“ и прекратен договор за безвъзмездна финансова помощ. Независимо от това „А“ е поканен с писмо и проформа фактура от изпълнителя да заплати частично изпълнената работа, което „А“ не предприема, поради липса на основание за плащане. Въпреки своята покана и претенциите за заплащане на дължимото, не е налице констативен протокол за качественото изпълнение на съответната дейност, а изпълнителят от своя страна не предоставя оригинална фактура, независимо че кумулативното наличие на констативен протокол и оригинална фактура обуславя задължението на „А“ да извърши плащането по договора.
На по-късен етап горецитираното ДЗЗД „Б“ преустановява съществуването си, като съдружниците се споразумяват всеки един от тях да търси индивидуално своите права по прекратения договор срещу „А“.
„В“ АД, един от съдружниците в горепосоченото ДЗЗД, завежда иск срещу „А“ на стойност … лв. без ДДС, ведно със законната лихва за забава до окончателното плащане на сумата. Софийският градски съд (СГС) уважава иска, Апелативен съд София потвърждава решението на СГС, а Върховният касационен съд не допуска касационната жалба на „А“ до разглеждане по същество, в резултат на което „А“ е осъден да заплати горецитираната сума на дружеството „В“ АД.
С писмо от 30.04.2020 г. „В“ АД представя на „А“ изпълнителен лист в оригинал, както и оригинална фактура под № … от 24.04.2020 г. Съгласно изпълнителния лист „А“ е осъден да заплати сумата … лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху същата сума за периода от 20.06.2016 г. до окончателното ? плащане, както и … лв. лихва за забава за гореспоменатата сума за периода от 20.03.2015 г. до 20.06.2016 г. В запитването е уточнено, че в изпълнителния лист, който изцяло отразява влязлото в сила съдебно решение, никъде не е посочено задължение за „А“ за заплащане и на ДДС. В предоставената фактура, обаче присъдената сума в размер на … лв. е посочена като данъчна основа, върху която е начислен ДДС в размер на … лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да бъде издавана фактура от страна на „В“ АД за сумата, за която „А“ е осъден да заплати, като се има предвид, че оригинална фактура никога не е била издавана до момента? Налице ли е основание върху сумата да се начислява данък върху добавената стойност?
2. Задължен ли е „А“ да заплати данък върху добавената стойност при положение че в решението и в представения изпълнителен лист е осъден да заплати сума без данък върху добавената стойност?
3. Какви първични счетоводни документи би следвало да бъдат издадени от страна на „В“ АД за присъдените от съда лихва и разноски?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по поставените въпроси:
По първи въпрос:
По отношение въпроса дали следва да бъде издавана фактура от страна на „В“ АД за сумата, за която „А“ е осъден да заплати, следва да бъдат съобразени относимите разпоредби в ЗДДС относно документирането на доставките. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от същия закон. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДС доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а съгласно чл. 9 от ЗДДС за доставка на услуга се счита всяко извършване на услуга.
В случая, изложен в запитването, в резултат от приключил правен спор, е постановено съдебно решение, което е влязло в сила и е окончателно, с което е прието, че „В“ АД е извършило доставка на услуга по сключения договор между „А“, като възложител и ДЗЗД „Б“, като изпълнител и е определен размерът от … лв. без ДДС на дължимото възнаграждение за извършената доставка на услуга, което „А“ е осъден да заплати на „В“ АД. В тази връзка, след като съдът е приел, че „В“ АД е извършило доставка на услуга, то същият е доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС и правомерно е издал фактура за нея в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. В случая, въпреки че фактурата не е издадена в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, което представлява административно нарушение, издаването ? всъщност представлява изпълнение на задължение, макар и забавено.
По отношение въпроса налице ли е основание върху сумата на дължимото възнаграждение да бъде начислен данък върху добавената стойност:
На основание разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на услуга. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на услуга по смисъла па чл. 9 от същия закон, когато е извършена от данъчно задължено лице по закона и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите когато този закон предвижда друго.
Предвид цитираните разпоредби, за да бъде една доставка облагаема за целите на ЗДДС, то същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната и да не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания“.
В запитването не се съдържа информация относно естеството на поддейностите по посочения в запитването договор, за които съдът е установил, че са извършени от „В“ АД.
По смисъла на ЗДДС доставка, свързана с образование, е освободена в случаите, когато са налице условията на чл. 41, т. 1-4 от същия закон. В случай че не са налице условията за освобождаване, предвидени в чл. 41, т. 1-4 от ЗДДС, по отношение на поддейностите по посочения в запитването договор, за които съдът е установил, че е извършило „В“ АД, са налице извършени възмездни доставки на услуги и при условие, че същите са с място на изпълнение на територията на страната, биха били облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС, със ставка на данъка в размер 20 на сто.
По втори въпрос:
Регистрирано по ЗДДС лице – доставчик по облагаема доставка е лицето, на което по ЗДДС е вменено да събира и внася дължимия по извършените от него доставки ДДС в държавния бюджет, като замества държавата в тази ? функция. По правило, и предвид характеристиката на данъка – данък върху потреблението, данъчната тежест за този данък се понася от крайния потребител – лице, което няма право на приспадане на данъчен кредит. За доставчика този данък следва да бъде неутрален – т.е. доставчикът не следва да понася данъчната тежест, което се осигурява от механизма на начисляване на данък върху добавената стойност и приспадане на данъчен кредит. Доставчикът, начислявайки данъка, събирайки го от клиента и внасяйки го в бюджета, подпомага държавата във фискалната ? функция.
Дължимостта на данъка от доставчика към бюджета произтича от ЗДДС и от характера на извършваната от него услуга. По силата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договарянето на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Дължимостта на сумата, равностойна на дължимия данък, от получателя на услугата към доставчика, се определя от закона и от договореното между страните, а изпълнението на задължението и от правилата на добросъвестността.
Изразеното становище е принципно. Извън компетентността на изпълнителния директор на НАП е да изразява становище относно това задължен ли е „А“ да заплати данък върху добавената стойност на своя доставчик.
По трети въпрос:
В описания случай във влязлото в сила съдебно решение, освен сумата, представляваща възнаграждение по договор, са присъдени лихви и разноски, които „А“ следва да заплати на „В” АД. Издаденият от съда официален документ – изпълнителен лист, удостоверява, че посоченият в него кредитор „В” АД може да иска принудително изпълнение на посоченото изпълняемо право срещу посочения длъжник.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 от същия закон се издава, когато това е предвидено в закон. Първичните документи са носители на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Тяхното съдържание е свидетелство и доказателство за извършената стопанска операция по място, време, натурално и стойностно изражение и отговорни лица. Правното значение на документите се изразява в доказателствената сила на съдържащата се в тях информация. Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват (чл. 6, ал. 5 от ЗСч).
В случая следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, съгласно която за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.
Във връзка с гореизложеното може да се направи извод, че доколкото в описания случай се касае за уреждане на претенциите на „В” АД към „А“ относно присъдените от съда лихва и разноски, то издадените официални документи – изпълнителен лист и влязлото в сила съдебно решение, в съчетание с платежния документ, са достатъчни да удостоверят извършено плащане.
ЗАМ. ИДПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/