Изх. № 04-21-7
Дата: 05.05.2015 год.
ЗДДС, чл. 21, ал. 6;
ЗДДС, чл. 26;
ЗДДС, чл. 85а;
ЗДДС, чл. 97б;
ЗДДС, чл. 159ж.
Относно: приложение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) при доставки, извършвани по електронен път с място на изпълнение на територията на страната, по които доставчикът е регистриран в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ………. г., е посочено, че чрез портала на Единното звено за контакт е получено запитване от данъчно задължено лице, установено в Полша. Лицето разработва и предлага за онлайн продажба, чрез фирмения уебсайт (www……..pl), софтуер за музиканти и музикални продуценти с марката „…….“. Лицето е посочило, че извършва продажби на нерегистрирани за целите на данък върху добавената стойност крайни потребители като трансграничните продажби на софтуер имат случаен, нерегулярен характер.
Лицето е посочило, че тъй като извършва услуги, предоставяни по електронен път, предвид промените в правилата за облагане с данък върху добавената стойност, влезли в сила от 1 януари 2015 г., смята да се възползва от специалната схема за облагане с данък върху добавената стойност – MOSS (Mini One Stop Shop) за съкратено обслужване на едно гише. Тъй като специалният режим дава възможност на данъчно задължените лица да се регистрират, да отчитат и заплащат данък върху добавената стойност само в една държава членка – там където са установени и са регистрирани за целите на данък върху добавената стойност, разбирането на лицето е, че не следва да се регистрира за целите на данък върху добавената стойност в България и ще заплаща данък върху добавената стойност чрез данъчната служба на специализираната информационна система MOSS във Варшава, Полша.
В тази връзка лицето иска потвърждение, дали начисляването на данък върху добавената стойност по този начин е в съответствие с българското законодателство.
Предвид така изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения въпрос и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
В националното законодателство, касаещо облагането с данък върху добавената стойност – Закон за данък върху добавената стойност и Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност,в сила от 01.01.2015 г., са транспонирани изисквания на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на изпълнение на доставка на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице.
Мястото на изпълнение при доставка на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, съгласно чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. За доставка на услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по която получател е данъчно незадължено лице, данъкът е изискуем от доставчика съгласно чл. 85а от ЗДДС.
Предвид посочените разпоредби от ЗДДС, в случай че данъчно задълженото лице от Полша извършва доставки на услуги по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на България, то тези доставки са с място на изпълнение на територията на страната и за същите данъчно задълженото лице от Полша е лице-платец на данъка.
Тъй като при извършване на доставки по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие, изискуемостта на данъка, данъчната ставка и документирането се извършват по законодателството на държавата членка по потребление, данъчно задълженото лице от Полша, когато извършва такива доставки на услуги с място на изпълнение на територията на България следва да има предвид относимите в тези случаи разпоредби от ЗДДС и ППЗДДС:
За извършените доставки на услуги по електронен път с място на изпълнение на територията на страната данъчна основа се определя по реда на чл. 26 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката; всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката; съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката. В данъчната основа на доставката се смята включена стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките и стойността, задържана от получателя като гаранция за добро изпълнение.
Данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие; ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.
Когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем. Левовата равностойност на валутата може да бъде определена по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото.
Датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги, извършени по електронен път с място на изпълнение на територията на страната се определят съгласно разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Освен в тези случаи, при продажба на стоки по електронен път данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът върху добавената стойност става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за начисляването му. Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка. В случаите, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането). В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
Следва да имате предвид, че посочените в запитването доставки на услуги, извършвани по електронен път, когато са с място на изпълнение на територията на страната, са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и за тях е приложима ставка на данък върху добавената стойност в размер на 20 на сто.
Документирането на доставките с място на изпълнение на територията на страната се извършва по реда на глава единадесета от ЗДДС и глава петнадесета от ППЗДДС – „Документиране на доставките“. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това. Фактурата се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Изискванията към фактурите са посочени в чл. 114 от ЗДДС и чл. 78 от ППЗДДС. Следва да имате предвид, че фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице (чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС). Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
В случай, че данъчно задълженото лице се регистрира в Полша като държава членка по идентификация за прилагане на режим в Съюза, същото е длъжно да води съгласно законодателството на тази държава членка електронен регистър за извършените от него доставки на услуги по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица. Когато е извършило такива доставки с място на изпълнение на територията на страната, е задължено да предостави при поискване от орган по приходите от България като държава членка по потребление, водения електронен регистър съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.
В случай, че данъчно задълженото лице от Полша извършва доставка на услуги по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават на територията на България, и не се регистрира в Полша за прилагане на режим в Съюза, за същото възниква, съгласно чл. 97б от ЗДДС, задължение за регистрация в България като държава членка по потребление, в която е мястото на изпълнение на тази доставка. В този случай, за данъчно задълженото лице от Полша възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 10-ия ден на месеца, следващ датата на данъчното събитие на първата доставка. Заявлението за регистрация се подава до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите-София и е по образец – приложение № 1 от ППЗДДС. Задължение за подаване на заявление за регистрация в България по посочения образец възниква и в случаите, когато е подадено заявление за прилагане на режим в Съюза в държавата членка по идентификация и е получен отказ за регистрация за прилагане на режим в Съюза, както и когато на лицето е прекратена регистрацията за прилагане на този специален режим. В тези случаи заявлението за регистрация следва да бъде подадено не по-късно от 7-ия ден от датата на получаване на отказа, съответно от датата на извършване на първата доставка след преустановяване прилагането на режим в Съюза.
С разпоредбата на чл. 159ж от ЗДДС са определени задължения при извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната от лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза. Съгласно посочената разпоредба лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което извършва доставка на услуги с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6 от ЗДДС е задължено да декларира тези доставки, като ги посочи в справка-декларацията по реда на законодателството на държавата членка по идентификация. Подадена в държавата членка по идентификация справка-декларация се смята за справка-декларация, подадена по ЗДДС.
Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което извършва доставка на услуги с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, е задължено да внесе дължимия по справка-декларацията данък в определения по законодателството на държавата членка по идентификация срок. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила по сметка на държавата членка по идентификация, или, ако не е постъпила в тази сметка, на датата, на която е постъпила в държавния бюджет на РБългария по сметка на Националната агенция за приходите.
След изпратено до данъчно задълженото лице напомнително съобщение за изпълнение на посочените задължения от компетентните данъчни органи на държавата членка по идентификация (Полша), когато България е държава членка по потребление, последващите действия за определяне и събиране на данъка се извършват от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След предприети действия от Националната агенция за приходите данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за България като държава членка по потребление, се внася от лицето в държавния бюджет на РБългария по сметка на Националната агенция за приходите.
Когато България е държава членка по потребление, до изтичането на три години от законоустановения срок по законодателството на държавата членка по идентификация, неподадена в срок справка-декларация се подава, съответно се извършват корекции в подадена справка-декларация в държавата членка по идентификация. След изтичането на три години от законоустановения срок по законодателството на държавата членка по идентификация, неподадена в срок справка-декларация се подава, съответно се извършват корекции в подадена справка-декларация като се изготвя и подава справка-декларация за прилагане на режим в Съюза по образец – приложение № 34 от ППЗДДС до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите–София. В тези случаи в справка-декларацията се посочват само доставки с място на изпълнение на територията на страната. Посочват се идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим, приложимата данъчна ставка, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответната ставка е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответната ставка и общият размер на дължимия данък за страната ни като държава членка по потребление за съответния данъчен период. Стойностите се посочват в евро. За доставки в други валути се използва обменният курс в последния ден от данъчния период, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв за този ден, то публикуваният на следващия ден. В случаите, когато в резултат на корекция на справка-декларация е налице надвнесен данък, същият се прихваща или възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В тези случаи справка-декларация не се подава за период, през който не са извършвани доставки с място на изпълнение на територията на страната.
Информация относно режимите за облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица е публикувана на страницата в интернет на – www.nap.bg.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/БОЙКО АТАНАСОВ/