Изх. № 04-21-9
Дата:31.05.2017
ЗКПО, чл. 3, ал. 2;
ЗКПО, чл. 18;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а” във връзка с чл. 46,
ал. 3 от ЗДДФЛ
ОТНОСНО: запитване от страна на „БР….“ ООД във връзка с прилагане на данъчното законодателство
Във запитването, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 04-21-9/11.04.2017г., са поставени въпроси относно данъчното облагане в България на ливанско-българската компания „БР…..“ ООД.
Дружеството е представител на американска компания, която предоставя услуги на застрахователни дружества и банки, основно достъп до второ лекарско мнение, репариране на починали и др. Това не са застрахователни продукти, а по-скоро допълнителни ползи, които застрахователите и банките могат да добавят към своите продукти, за да подобрят услугите си.
Въпросът се свежда до това каква част от приходите на дружеството е облагаема, при условие, че продукта, който се предлага на българските клиенти реално се осигурява от компания от САЩ. Уточнява се, че ще се разпределят дивиденти на акционерите.
Предвид изложената обща фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
Поставеният по отношение на прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) въпрос е свързан с общите разпоредби на закона. На основание разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗКПО всяко българско юридическо лице се облага с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
Съгласно чл. 18 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат. Следва да се посочи, че по отношение на признаването на приходите при условията на описаната фактическа обстановка ЗКПО не регламентира правила, различни от счетоводните такива.
Формирането на счетоводния резултат се извършва като се спазват разпоредбите на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти. Счетоводен стандарт 18 „Приходи” определя счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки, в т.ч. извършването на услуги.
В т. 7.1 и т. 7.2 от СС 18 „Приходи” е посочено, че приходът, свързан със сделка за извършване на услуги, се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставянето на счетоводния баланс, при условие че резултатът от сделката може да се оцени надеждно.
Резултатът от сделката за извършване на услуги се оценява надеждно, когато са изпълнени едновременно следните условия:
а) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;
б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката;
в) етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата на съставянето на счетоводния баланс може надеждно да се определи;
г) разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката могат надеждно да бъдат измерени.
Следователно към момента, към който са налице посочените условия, трябва да се признае счетоводния приход от извършената дейност, който следва да намери отражение при формирането на данъчния финансов резултат на дружеството.
По отношение на доходите от дивиденти следва да се има предвид, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а” във връзка с чл. 46, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) доходите от дивиденти в полза на местни и чуждестранни физически лица от източник в България подлежат на облагане с окончателен данък в размер на 5 на сто. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.
ЗАМ.
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
‘