№1390/19.09.2011г.
ОТНОСНО: приложение на ЗДДФЛ при изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда за неправомерно уволнение.
Във Ваше писмено запитване, заведено с вх.№…../19.09.2011г по регистъра на Дирекция „ОУИ” – гр…. е поставен въпроса дължи ли се данък по ЗДДФЛ върху присъдено обезщетение на служител на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ и чл.225, ал.1 от КТ, което е изплатено през м.август 2011г. Отбелязано е също, че с Протокол от 17.09.2011г. /Пр.№5 към чл.6, ал.5 от Наредба Н-8/ предприятието е уведомено, че Декларация обр.№1 за лицето е отхвърлена.
На основание действащата нормативна уредба изразяваме следното становище:
Според чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2. Обезщетенията по Кодекса на труда, които не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения, са определени в чл.24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ и сред тях не е посочено обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ.
Следователно това обезщетение е част от облагаемия доход от трудови правоотношения по силата на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ и възникват задължения за авансово и годишно облагане.
Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа, определена по реда на чл.42 от ЗДДФЛ. Работодателят внася авансовия данък в сроковете и по реда на чл.65 и 66 от с.з. За удостоверяване на удържания данък работодателят издава служебна бележка по чл.45 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.49, ал.1 от ЗДДФЛ работодателят до 31.01. на следващата година изчислява годишната данъчна основа, намалена по реда на ал.3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31.12. на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника и служителя.
В запитването не сте предоставили информация за изплатена лихва. Следва да имате предвид, че според чл.13, ал.1, т.10 от ЗДДФЛ лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела са определени като необлагаеми доходи. Тъй като обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е определено като облагаем доход, то и лихвата по това вземане подлежи на облагане по ЗДДФЛ.
Данъчната основа за дохода от лихви се определя по реда на чл. 35, т.3 от същия закон. На основание чл.36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за такива доходи се определя като облагаемия доход по чл.35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване. Тази годишна данъчна основа се декларира от лицето -получател на дохода с годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ в срок до 30.04. на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Съгласно чл.45, ал.7 от ЗДДФЛ предприятието – платец на доходи от други източници по чл.35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода.
Необходимо е да имате предвид, че съгласно чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ платците на доходи изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година. На основание чл.73, ал.2 в справката по ал.1 не се включват изплатените доходи от трудови правоотношения, но лихвите, подлежащи на облагане по реда на чл.35 от ЗДДФЛ следва да бъдат включени в тази справка.
Относно протокола, с който сте уведомени за отхвърляне на Декларация обр.1, следва да се обърнете към компетентните органи в ТД на НАП …..
‘