2_824/10.07.2014г.
ДОПК – чл.168
– чл.175, ал.1
ОТНОСНО: Приложение нормите на данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
В запитването описвате следната фактическа обстановка: Във връзка със създалата се ситуация с банка……….разплащателните сметки на дружеството Ви са неактивни и сте в невъзможност да спазите срока до 25.06.2014г. за плащането на осигурителните вноски и данъка върху доходите на физическите лица за м.май 2014г. Обръщате се с молба да не Ви бъдат начислени лихви за забава на плащането и молите за становище по гореизложеното.
С оглед изложената фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище:
Основанието, размерът и сроковете за внасяне на данъчните задължения и задълженията за осигурителни вноски са регламентирани в съответните материални данъчни закони (ЗДДФЛ) и тези относно приложението на осигурителното законодателство (КСО, ЗЗО, ЗГВРС и др.).
Задължението за заплащане на лихва е предвидено в нормата на чл.175, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съгласно която за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва, в размер определен в съответниязакон.
По правната си същност лихвата представлява допълнително (акцесорно) плащане към главното задължение. Лихва се дължи от момента на възникване на задължението за внасяне на данък, респективно задължителни осигурителни вноски до погасяването им. В ДОПК, КСО, ЗЗО и ЗДДФЛ липсват разпоредби, предвиждащи възможност за неначисляване на лихви за невнесени в законоустановените срокове публични задължения при възникнали финансови затруднения от страна на задължените лица.
Следва да имате предвид, че съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.9 от ДОПК задълженията за данъци, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, както и лихвите за тях са публични държавни вземания и същите се погасяват по начини, посочени в разпоредбата на чл.168 от ДОПК.
Независимо от горното Ви уведомяваме, че в ДОПК е предвидена възможност за отсрочване и разсрочване на публични задължения.
Условията, реда, дължимостта на лихви, компетентността на органа, издаващ решението за отсрочване или разсрочване, както и възможността за обжалване в случаите на отказ за даване на разрешение са регламентирани в Глава двадесет и втора, чл.183-189 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
‘