2_225/13.02.2014 г.
КСО – чл.4, ал.1, т.1;
чл.4, ал.3, т.6
чл.4, ал.4;
чл.5, ал.4
чл.6, ал.3, предл.3;
чл.7, ал.1;
чл. 9, ал. 2, т. 1 – 2;
чл. 10;
§1, т.3
ЗЗО -чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „б”
НООСЛБГРЧМЛ – чл.6
ОТНОСНО: Приложение нормите на осигурителното законодателство
Излагате следната фактическа обстановка: „лице, което е последователно в следните трудови хипотези:
1.отпуск поради временна неработоспособност;
2.отпуск за бременност и раждане;
3.отпуск за отглеждане на дете до2 години.
Междувременно, по извънтрудово правоотношение всеки месец получава възнаграждение, което след приспадане на 25 % нормативно признати разходи, е по- ниско от минималната работна заплата за страната за периода.”
Поставяте въпроси за това, дали се дължат осигурителни вноски за сметка на лицето и работодателя за месеците, описани в хипотезите.
Предвид изложената от Вас фактическа обстановка и действащата нормативна уредба в областта на данъчното и осигурително законодателство, изразявам следното:
Категориите осигурени лицата са посочени в разпоредбите на чл.4 и 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
“Осигурено лице“ по смисъла на §1, т.3 от КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл.4, ал.1 от КСО, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл.7, ал.1 от КСО).
Разпоредбата начл.4, ал.3, т.6 от КСО, регламентира, че задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Възнаграждението за лицата по чл.4, ал.3, т.6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл.4, ал.4 от КСО).
Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл.7, ал.6 от КСО).
Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 7, 8 и 9 и ал. 3, т. 5 и 6 се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва: 60% за работодателя и 40% за сметка на осигуреното лице (чл.6, ал.3, предл.3 от КСО).
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл.6 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
За лицата, които получават възнаграждения по извънтрудови правоотношение, и са осигурени и по трудово правоотношение, здравноосигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „б” от ЗЗО).
С оглед гореизложеното, лице, което работи по трудово правоотношение, но се намира в отпуск поради временна неработоспособност, отпуск за бременност и раждане или отпуск за отглеждане на дете до 2 години и едновременно с това получава възнаграждение по извънтрудово правоотношение, независимо от неговия размер, подлежи на осигуряване, независимо от размера на полученото възнаграждение попо описания по – горе ред.
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбите на чл.5, ал.4 от КСО, осигурителите следва да представят в Националната агенция за приходите данни по реда на Наредба № Н-8/25.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите, за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
‘