2_352/ 25.04.2016
ЗКПО – чл.33, ал.1 и ал.2;
ЗДДФЛ – чл.13, ал.1, т.23;
ЗДДФЛ, ДР – §1, т.26,28 и 29;
ЗДДФЛ, ДР – §1, т.30;
ОТНОСНО: Приложение разпоредбите на чл.33 от ЗКПО за разходите за командировки на собственика на дружеството.
В запитването е посочено, че дружеството упражнява дейност по товарен автомобилен транспорт. Като собственик на дружеството Вие сам извършвате част от превозите. Осигурявате се като самоосигуряващо се лице. Във връзка с извършваната от Вас дейност, получавате възнаграждение за положен личен труд в дружеството.
Поставен е въпросът: ще бъдат ли признати за разход командировъчните разходи за управителя, отчетени по Наредбата за командировките в страната и чужбина, документирани по надлежния ред?
С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
От зададения въпрос не става ясно дали едноличният собственик на дружеството е и управител на същото. Не е посочено има ли сключен договор за управление или физическото лице е в определено извънтрудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на Закона да данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ с дружеството.
Физическото лице /собственик на капитала/ и юридическото лице /ЕООД/ са два самостоятелни данъчни субекта. За осъществяване на стопанската им дейност те могат да встъпват в различни по вид правоотношения.
В чл.33, ал.1 от ЗКПО са предвидени конкретни кумулативни условия за данъчно признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, отчетени за сметка на данъчно задълженото лице, а именно:
– пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
– физическите лица, извършващи пътуването и престоя, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ.
Споредразпоредбата на §1, т.30 от ДР на ЗДДФЛ извънтрудови правоотношения са тези извън посочените в §1, т.26,28 и 29 от ДР на ЗДДФЛ, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическото лице.
Взаимоотношенията между дружеството и собственика могат да бъдат уредени по различен начин. Например с договор за управление и контрол по реда на ТЗ между едноличния собственик на капитала, който е управител и дружеството или друг вид договор на основанието на който лицето /собственик и управител/ работи в дружеството с личен труд за реализиране на предмета на дейност. От съдържанието на възникналото правоотношение ще бъде преценено дали пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството.
Ако са изпълнени условията на чл.33, ал.1 от ЗКПО относно данъчно признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой, следва да се има предвид и общият принцип на ЗКПО за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл. 10 от същия закон.
Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, сключените търговски договори, отчет за пътуването, както и фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка, вкл. за паркинг, гориво, пътни такси.
Разпоредбата на чл.33 от ЗКПО не прави директна препратка към нормативната база, регламентираща командировъчните разходи – НКС и НСКСЧ.
Нормата на чл.33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл.16 от с.з., разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
Условията за командироване в страната или друга държава, размерите на командировъчните пари /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващия и командирования са регламентирани с Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
При неизпълнение на някое от посочените в закона изисквания разходите за командировки не се признават за данъчни цели.
Във връзка с поставения въпрос следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на съдружници, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на такива.
Съгласно чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ не са облагаеми получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения.
Следва да имате предвид, че въпросът относно правото на собственика на ЕООД да бъде в трудово правоотношение с дружеството е от компетентността на Министерство на труда и социалната политика.
В случай, че дружеството изплаща командировъчни пари на лице, което не е в трудови или извънтрудови правоотношения с дружеството по см. на §1, т.30 от ДР на ЗДДФЛ, изплатените командировъчни пари не попадат в хипотезата на чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ на необлагаемите доходи, поради което същите следва да се считат за облагаем доход на физическото лице.
‘