2_432 / 20.05.2016
ЗКПО – чл.26, т.1 и т.2;
ЗКПО – чл.28, ал.1, ал.2 и ал.3;
ТЗ – чл.306, ал.2;
СС 1
ОТНОСНО: Приложение разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ относно данъчно третиране наразходи за погинали посеви.
В запитването е посочено, че предприятието, чието едноличен собственик сте, е регистриран земеделски производител и се занимавате със земеделие – отглеждане на пшеница и слънчоглед, а от 2016 година и на соя.
Във връзка с отглеждането на новата култура, сте извършили разходи по закупуване на семена, култивирането и посаждането на площите, разходи за изразходвано гориво за използваната техника.
Установили сте, че към момента няма поникнал посев, а семената са изгнили, което считате, че се дължи на пролетните дъждове.
В тази връзка сте поставили въпрос: как следва да отчетете извършените разходи за семена и гориво, след като нямате поникнал посев и реколта от соя.
Във връзка с възможността да извършите същите разходи за да посеете втори път соя, поставяте въпроса: как следва да отчетете всички разходи по двете операции по добиване на продукция, предвид обстоятелството, че нейната себестойност ще бъде висока и културата ще остане непродаваема.
С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
Поставените от Вас въпроси в запитването имат два аспекта: счетоводен и данъчен.В компетенциите на Националната агенция за приходите е да отговаря само на въпроси, свързани с прилагането на данъчно осигурителното законодателство.
Относно данъчното третиране на счетоводни разходи във връзка с погинали посеви:
Съгласно изискванията на ЗКПО, за да бъдат признати за данъчни цели счетоводни разходи, те трябва да бъдат свързани с дейността на предприятието и да бъдат документално обосновани. Това се извежда от разпоредбата на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО.
Извършените от Вас разходи са свързани със земеделскатадейност на предприятието – отглеждане на соя.
В конкретния казус, от гледна точка на ЗКПО, извършените счетоводни разходи биха могли да се третират като разходи от брак на краткотрайни активи в случай, че посевите са класифицирани като такива съгласно счетоводната политика на предприятието.
При счетоводни разходи, произтичащи от брак, е приложима нормата на чл.28, ал.1 – при брак на краткотрайни активи и чл.28, ал.2 – при брак на материални запаси. Тези разходи не се признават за данъчни цели, с изключение на хипотези, посочени в ал.3 на същата норма.
Според изложеното в запитването /погиване на посевите от честите дъждове/, счетоводните разходи от брак на посевите ще бъдат признати за данъчни цели, ако бъдат документално обосновани като разходи, произтичащи от непреодолима сила – чл.28, ал.3, т.1 от ЗКПО.
Документалното обосноваване на разхода се извършва посредством съставен първичен счетоводен документ съгласно изискванията на Закона за счетоводството, който вярно отразява извършената стопанска операция, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Независимо от това как ще бъде наречен документът: Акт за брак, Протокол за бракуване, Обяснителна записка и т.н., той следва да съдържа реквизитите, посочените в чл.6, ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/, от който да е видно предмета, натуралното и стойностното изражение на стопанската операция, както и всяка допълнителна информация, потвърждаваща основанието за брак. /Напр. констативен протокол относно състоянието на посевите и щетите от честите дъждове, изготвен от назначена от Вас комисия, която да извърши оглед на засетите площи със соя и да излезе със становище, агротехническа експертиза и др./.
За да бъдат признати счетоводни разходи по реда на чл.28, ал.3, т.1 от ЗКПО, е необходимо да бъде удостоверено по надлежния ред, че погиването на посевите се дължи на настъпването на „непреодолима сила“.
Съгласно дадената в чл.306, ал.2 от Търговския закон легална дефиниция „непреодолима сила” представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. ДОПК, материалните данъчни закони и Закона за счетоводството не предвиждат специален ред и документи, с които следва да се удостовери наличието на непреодолима сила, във връзка с данъчното облагане. Като такива биха могли да Ви послужат официални документи, удостоверяващи наличието на непреодолима сила /природно бедствие/ в региона към момента на сеитбата и покълването на соята, довела до погиването на посевите:
– Заповед на кмета на Община Хитрино, с която да е обявено бедствено положение във връзка с лоши метеорологични условия – проливни дъждове;
– Констативен протокол на Комисия от общинска служба „Земеделие и гори“ или от областна дирекция „Земеделие и гори“, в резултат на предприети действия за установяване на засегнатите площи от дъждовете;
– Справка от Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ за количество валежи и др.
Поставеният от вас въпрос, относно величината себестойност на евентуалната продукция от соя след повторното посяване, има чисто счетоводен характер, тъй като нейното формиране е в зависимост от възприетата от предприятието счетоводна политика.
Обръщаме Ви внимание на чл.21.3, б.“а“ от Счетоводен стандарт 1- Представяне на финансови отчети, който дава възможност, при изчисляване на изменението (увеличението или намалението) на запасите от продукция и незавършено производство да не се вземат под внимание балансовата стойност на бракуваната и липсващата продукция и незавършено производство, отчетена за сметка на предприятието.
От гледна точка на данъчното третиране на повторно извършените разходи за посев и добив на реколта от соя, те ще бъдат признати ако са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по реда на ЗКПО и ЗСч.
Обръщаме Ви внимание, че въпроси, свързани с практическото прилагане на счетоводното законодателство, може да отправите до Дирекция „Данъчна политика“ към Министерството на финансите.
‘