5.Изх. №53-00-694 /21.10.2010 г.
Чл.204, т.3 от ЗКПО
Чл.215, ал.2, т. 1 и 2 от ЗКПО
Чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ
В Дирекция ОУИ … е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №53-00-694/ 11.10.2010 г. относно приложение разпоредбите наЗКПО и ЗДДФЛ.
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка: в дружеството е назначено по трудов договор лице на мениджърска позиция. Назначеният служител не е управител по договор за управление и контрол, съдебно решение или по устав на дружеството. Във връзка с длъжността си и упражняваната дейност в дружеството, служителят ще използва служебен автомобил. Същият служител ще ползва автомобила и за лични цели. Съотношението на разходите за лични и служебни нужди при ползването на автомобила от служителя е 30 на 70 %.
Поставени са следните въпроси:
1.Трябва ли да се удържа данък върху разходите по реда на ЗКПО за автомобила на компанията, при положение, че автомобила е нает по оперативен лизинг?
2. Трябва ли да се удържа ДОД на служителя за ползването на автомобила върху разходите от компанията за оперативния лизинг и горивото?
3.Ще се признават ли разходите за данъчни цели по реда на ЗКПО?
4.Удачно ли е да се прилага цитираното по-горе съотношение при ползване на автомобила за лични и служебни цели при определянето на ДОД на служителя?
Предвид недокрай изяснената в запитването фактическа обстановка и съобразявайки относимата към зададените въпроси нормативна уредба изразявам следното принципно становище:
Когато отчетените счетоводни разходи за нает лек автомобил, в т. ч. наем, поддръжка и експлоатация (гориво, смазочни материали и т. н. ) са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, то те са данъчно признати разходи.
На основание разпоредбата на чл. 204, т. З от ЗКПО с данък върху разходите се облагат разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.
В конкретния случай, от запитването не става ясно, за какви,,служебни цели” лицето ще използва лекия автомобил или какви функции изпълнява същото-управленски, контролни и/илии други функции свързани с основната дейност на данъчнозадълженото лице (ДЗЛ).
В тази връзка, когато лекия автомобил се използва едновременно за извършване на основната дейност (дейност по занятие) и на управленската дейност- за определяне размера на данъчната основа за облагане, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 215, ал.2, т.1 и т.2 от ЗКПО, а именно:
-разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;
-разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, вкл. текущия месец.
Определянето на обхвата на разходите, които се облагат с данък върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация е направено с § 1, т. 39 от ДР на ЗКПО. Според разпоредбата, разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства са пряко свързаните с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства счетоводни разходи за: ГСМ и др. консумативни разходи; резервни части; труд за ремонт, вкл. за бояджийски и тенекеджийски услуги; технически прегледи и паркинг; козметика и аксесоари.
Към определената данъчна основа се прилага данъчната ставка от 10%, регламентирана с чл. 216 от ЗКПО.
Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от ЗКПО (чл.206 от ЗКПО). Данъкът е окончателен и следва да се внесе до 15-то число на месеца следващ месеца, в който е начислен разхода и се декларира с годишната данъчна декларация по реда на чл.217 от корпоративния закон.
При използване на служебен автомобил за лични нужди-на собственика, персонала и/или трети лица, са налице разходи, несвързани с дейността, поради което следва да се преобразува финансовият резултатна основание разпоредбата начл.26, т.1 от ЗКПО .
Доказването на разходите за поддръжка и експлоатация свързани с основната дейност (дейност по занятие)се извършва чрез документи, изискуеми по реда на чл. 10 от ЗКПО и чл.7 от Закона за счетоводството: фактури, вкл. фискален бон и пътни листове (за доказване на изминатите километри (във връзка с извършваната дейност – по занятие и/или управленска, както и изминатите километри при използване на автомобила за лични нужди) и др. документи, доказващи извършването на конкретната дейност. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал. 6 от ЗКПО, документална обоснованост за разходите по чл.204, т.1 и 3, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство.
В случаите, когато бъде установено извършване на разходи несвързани с дейността или не е налице документална обоснованост, разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на лек автомобил, с който се осъществява дейността не се облагат с данък върху разходите по реда на чл.204, т.3 от ЗКПО, а се прилага разпоредбата на чл. 26, т.1 и т. 2. от ЗКПО.
На основание разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ,облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2.
В тази връзка, към месечното трудово възнаграждениена назначеното на мениджърска позиция лице, следва да бъде добавена и стойността на разходите за експлоатация на служебния автомобил при използването му за лични цели. (чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ).’