5.Изх. №53-00-711 /28.10.2010 г.
Чл. 10, ал. 1 от ЗКПО
Чл.77, ал.1 от ЗКПО
В Дирекция ОУИ … е постъпило Ваше искане с вх. №…/…2010 г. относно префактуриране на разходи от наемодател на наемател – частно (физическо) лице по смисъла на ЗКПО и ЗДДС.
Фактическата обстановка описана в искането Ви е следната:
Дружеството ползва имот по силата на наемен договор с частно (физическо) лице.
В тази връзка е зададен въпроса:
Какво е данъчното и счетоводно третиране на фирмените разходи за ток, вода, топлофикация, СОТ и др. по наемен договор, за които нямаме фактури на името на фирмата като клиент, тъй като собственика – наемодател е частно лице и няма промяна на титуляра при доставчиците на услуги?
Предвид изложената фактическа обстановка и съотносиматанормативна уредба изразявам следното принципно становище:
Обичайно при сключен договор за наем на недвижим имот – сграда или част от нея, се предвижда, консумативните разходи, каквито са тези за ток и вода съгласно показанията на монтираните контролно-измервателни уреди, да се заплащат на дружествата – доставчици на тези услуги от наемодателя или от негово име. Наемодателят обичайно е собственик на сградата или част от нея и е абонат на тези дружества – доставчици, като на негово име се водят съответните партиди.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща наемната цена и да възстанови разходите, свързани с ползването на вещта в случая-ползваните консумативи). Обикновено в договорите за наем се предвиждат клаузи за заплащане от наемодателя на наемателя на сумите за потребените консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др. подобни.
Възстановените суми за консумативи не са доход за наемодателя и не подлежат на облагане и на деклариране в годишната данъчна декларация.
Следва да се има предвид, че такова заплащане на консумативни разходи е допустимо, както в случай, че измервателните уреди позволяват безспорно отнасяне на извършените разходи към определения наемател, така и когато общи измервателни уреди отчитат потребление за няколко наемателя. В тези случаи за целите на данъчния контрол следва да може да се установи относимостта на прехвърления разход към съответния нает обект по обективно избрани критерии.
По отношение на документирането на възникналите отношения между физическото лице – наемодател и предприятието – наемател и, за да бъде данъчно признат разход, стойността на употребените консумативни разходи от наемателите, трябва да се документира с първичен счетоводен документ (без значение наименованието му), издаден от физическото лице, по реда на чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от Закона за счетоводство. Съгласно ал. 1 на чл. 7 от цитирания закон – първичният счетоводен документ, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и фамилия на съставителя.
Когато са данъчно задължени по смисъла на ЗДДФЛ, лицата също са длъжни да документират и отчитат доходите си. На основание чл. 9 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Данъчно задължените физически лица, които съгласно наредбата не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство издават документ за придобитите от тях доходи от следните източници: доходи от друга стопанска дейност; доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество /чл. 10, ал. 1, т.3 и 4 от ЗДДФЛ/. Тези документи следва да съдържат реквизитите по чл. 7, ал. 1 от ЗСч.
Предвид разпоредбите на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане, спазването на изискванията на чл. 7 от ЗСч относно попълването на реквизитите и верността на отразената в документа информация е необходимо условие за признаването на счетоводни разходи за данъчни цели в предприятията наематели.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
По силата на чл. 4. ал.3 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
В тази връзка при заплащане на разходите за ел. енергия, топлоенергия, вода, СОТ (в случай, че е инсталиран за сметка на наемодателя –физическо лице) от физическото лице-наемодател за ползвания от дружеството имот, следва да се извърши надлежно документиране на стопанската операция с първичен счетоводен документ, реквизитите на който са посочени по –горе.
При наличието на договор и първичен документ за разхода са налице основанията за отчитане на разходите за консумативите по използване на наетото помещение като разходи за външни услуги.
В случай, че не са спазени изискванията на чл.10 ал, 1 от ЗКПО счетоводните разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от същия закон.
Също така, на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Следователно за да бъде признат разходът за данъчни цели, следва да бъдат спазени изискванията на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти /НСФОМСП или МСФО/.
Разходите за консумативи-ел. енергия, топлоенергия, вода и др. подобни са разходи съпътстващи наемните правоотношения и като такива попадат в хипотезата на чл.26, ал.3, т.3 от ЗДДС-като част от данъчната основа на доставката на услугата отдаване под наем на сграда или част от нея.
От изложената в запитването фактическа обстановка не става ясно лицето наемодател, регистрирано ли е за целите на ДДС или не.
Относно данъчното третиране по ЗДДС на консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др. префактурирани от наемодател на наемател е изразено становище в писмо Изх. № 91-00-86 от 21.03.2007г.на НАП. Посоченото писмо може да бъде намерено на интернет страницата на Националната агенция за приходите.
‘