3_747/14.03.2011г.
ЗДДС, чл. 118, ал. 1;
ЗДДС, чл. 3, ал. 5;
Наредба № Н-18 /2006 г. на МФ, чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18 /2006 г. на МФ, чл. 4 и чл. 5;
Наредба № Н-18 /2006 г. на МФ, чл. 27, ал. 3;
Относно: приложението на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Според изложеното в запитването N осъществява държавна здравна политика на територията на област X и е второстепенен разпределител на бюджетни кредити. В инспекцията се заплащат такси съгласно Тарифа за таксите, които се събират от органите на държавния здравен контрол по Закона за здравето, приета с Постановление № 242 от 8 октомври 2007 г на Министерски съвет. Извършват се услуги, които се заплащат по цени, определени с Наредба № 8 от 25 април 2006 г. за платените услуги, извършвани от Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, поискани от физически или юридически лица, издадена от Министерство на здравеопазването (МЗ).
Във връзка с това поставяте въпроса трябва ли да се отчитат приходите от горепосочените такси и платени услугичрез фискално устройство?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/обн. ДВ бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ бр.49 от 29 юни 2010г./ и Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г./ изразяваме следното становище:
На основание чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
В разпоредбата на чл. 3, ал.1 Наредба № Н-18 /13 декември 2006 г. на МФ е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път или чрез наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
За целите на Наредба № Н-18 / 2006 г. на МФ се прилага §1, т.41 от ДР на ЗДДС, където е дефинирано понятието “търговски обект“. По смисъла на тази правна норма “търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
В чл. 25, ал.1, т.1 от същата наредба е предвидено, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е по банков път или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1, като в ал. 3 е уточнено, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно чл. 5, т. 1 от Наредбата не са задължени да издават фискални касови бележки държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, за които последните не са данъчно задължени лица по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
По смисъла на чл. 12, ал. 1 от Закон за здравето (изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на Република България, регионалните здравни инспекции и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). На основание чл. 46 от с.з. за издаване на документи и извършване на услуги по този закон от органите на държавния здравен контрол и националните центрове по проблемите на общественото здраве се заплащат държавни такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки. За доставките, посочени в т. 1 от същата разпоредба, както и тези, като и тези, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция, държавните органи са данъчно задължени лица.
В § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС е дадено определение на “дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт“, а именно – дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:
а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;
б) е установена такса с нормативен акт.
Предвид посочените по-горе законови разпоредби, дейностите или доставките, извършени от N, които са му възложени със закон и не могат да се извършват от други търговци, за които е установена такса с нормативен акт, попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС и не подлежат на облагане с ДДС, от което следва, че за тези такси N не е задължено да издава касова бележкана основание чл. 5, т. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ .
Следва да се има предвид, че тези от дейностите, които биха могли да се извършват и от търговец, и биха довели до значително нарушаване на правилата за конкуренция, дори и ако N извършва тези дейности в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт и за които е установена такса с нормативен акт, същите ще представляват независима икономическа дейност и подлежат на отчитане с ЕКАФП.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лицата, използващи фискални устройства да програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите:
1.отнасящи се към данъчна група А;
2.с фиксирани цени в нормативен акт;
3.представляващигорива,продаваничрезодобренипосмисъланаЗаконаза измерванията средства за измерване на разход.
От анализа на чл. 27, ал. 3 от Наредбата произлиза, че при заплащането на таксите за тези услуги, следва на фискалната касова бележка да се отпечатва точното наименование на вида и цената на съответната услуга.
Не се отчитат чрез ЕКАФП извършените продажби в случаите, когато потребителите на услуги по чл. 2 от Наредба № 8 / 25.04.2006г. на МЗ ги заплащат по банков път или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 отНаредба № Н-18/2006 г. на МФ.
‘