Приложението на ЗДДС при добиването и сделките с виртуална валута bitcoin

2_484/28.06.2017г.
ЗДДС; чл.96, ал.3
ЗДДС; чл.46, ал.1, т.3
ОТНОСНО: приложението на ЗДДС при добиването и сделките свиртуална валута bitcoin
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх. № ……, в което е изложенаследната фактическа обстановка:
Като физическо лице сте закупили няколко компютърни системи, които чрез специални алгоритми създават (добиват) виртуална валута биткойн. Така добитите bitcoin продавате срещу евро на специализирана борса.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Как се облагат доходите от продажба на bitcoin съгласно ЗДДС? Правилно ли е тези сделки да се третират като доставка на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС, т.е. като освободени от облагане с ДДС?
2. Подлежите ли на задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС за тази дейност при достигане на оборот от 50 000лв, предвид разпоредбата на чл.96, ал. 3 от с.з., съгласно която в облагаемия оборот не се включват финансовите услуги, когато не са основна дейност на лицето?
3. Как се облагат доходите от продажба на bitcoin съгласно ЗДДФЛ? Правилно ли е тези доходи да се третират като доход от продажба на финансов актив по реда на чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) и Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), изразявам следното принципно становище:
По приложението на ЗДДС:
По първи въпрос:
Относно процесът на добиване на bitcoin и приложението на ЗДДС във връзка с тази дейност е изразено становище за зам. изп. директор на НАП с Изх. № 24-34-50/
08.07.2014 год., което е налично в системата „Въпроси и отговори“ на интернет страницата на НАП. Изразено е следното становище:
„Доколкото „добивните“ дейности на bitcoin може да бъдат определяни като дейности, свързани с обработка на данни или предоставяне на информация, следва да се прецени дали е налице доставка на услуга по смисъла на ЗДДС. Ако съществува пряка връзка между доставената услуга – извършена изчислителна работа и получената насрещна престация под формата на платежни единици bitcoin в рамките на правоотношение между доставчик и получател, „добивните“ дейности на bitcoin биха могли да се определят като доставка на услуга. Предвид обстоятелството, че доставката на тази услуга не попада в обхвата на глава четвърта “Освободени доставки и придобивания“ от ЗДДС, би била налице облагаема доставка, съгласноразпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.
 При условие, че не е налице пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане и между доставчика и получателя не съществува правоотношениe, в рамките на което се разменят реципрочни престации, „добивните“ дейности на bitcoin биха били извън обхвата на ДДС“
По отношение на данъчното облагане на продажбите на bitcoin следва да се приложиразпоредбата на чл.46, ал1, т.3 от ЗДДС, съгласно която освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти. Тъй като биткойн материализира право на определена парична сума, тя попада в обхвата на понятието „други прехвърляеми интрументи“. В този смисъл е произнасянето на Консултативния комитет по ДДС, създаден на основаниечл.398 от Директива 2006/112/ЕО. При обсъждане на данъчното третиране на доставките, свързани с bitcoin на своята101–а сесия от 20.10.2014г., Комитетът единодушно е изразил становище, че за целите на ДДСbitcoin се разглежда като освободена доставка по чл.15(1)(г) от Директива 2006/112/ЕО, като това освобождаване по-специално трябва да се прилага за услуги, свързани с уреждането на сделки в bitcoin, предоставени от доставчици на цифров портфейл, както и услуги, свързани с обмен на bitcoin, предоставени от онлайн платформи за обмен. Това становище е потвърдено и в писмо изх.№ 94-Ц-8#1/17.02.2015г. на зам. изп. директор на НАП.
По вторивъпрос:
На основание чл.96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Съгласно ал.2 на чл.96 облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
По силата на чл.96, ал.3 от ЗДДС в облагаемия оборот не се включват доставките на финансови услуги, когато не са свързани с основната дейност на лицето.
Относно съдържанието на понятието „основна дейност“ за целите на чл.96 от ЗДДС и приложението на чл.96, ал.3 от ЗДДС е изразено становище с писмо изх.№9100-114/18.04.2008г.на изп. директор на НАП,което е налично в системата „Въпроси и отговори“ на страницата на НАП.
Относно приложението на ал.3 е изразено следното становището, чепри определяне на облагаемия оборот за задължителна регистрация следва да се включат както доставките на финансовите услуги по чл. 46 от ЗДДС и доставките на застрахователните услуги по чл. 47 от ЗДДС, представляващи основна дейност на лицето, така и тези, които без да са сами по себе си основна дейност, са свързани със същата.
За целите на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС при определяне на основната дейност на лицето следва да се имат предвид фактори като: нетния размер на приходите, относителния дял на използваните дълготрайни активи, дела на заетите лица в дейността. Като водещ критерий може да бъде определен размерът на приходите за период не по-дълъг от последните дванадесет последователни месеца преди текущия месец. В случай обаче, че за лицето формирането на този преобладаващ процент от приходите има инцидентен, случаен, нерегулярен характер, основната дейност може дасе определя съобразно останалите критерии, преценени съвкупно.
Доколкото добиването наbitcoin би било предмет на облагаеми доставки, а сделките с bitcoin , предмет на освободена доставка и сделките са основна дейност на данъчно задълженото лице, следва да се приеме, че продажбите на биткойни като освободени доставки по чл.46 от ЗДДС формират облагаем оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС.
По приложението на ЗДДФЛ запитването Ви е препратено за отговор по компетентност в дирекция ДОМ при ЦУ на НАП.

Оценете статията

Вашият коментар