приложението на ЗДДС при документиране на вътреобщностна доставка на стоки

2_867/29.11.2017г.

ЗДДС; чл.7, ал.1
ЗДДС; чл51
ЗДДС; чл.113, ал.1
ЗДДС; чл.124, ал.3

ОТНОСНО: приложението на ЗДДС при документиране на вътреобщностна доставка на стоки

В дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от ТД на НАП, заведено в регистъра на дирекцията с вх.№ …, в което е изложена следната фактическа обстановка:
ААА ЕООД извършва вътреобщностни доставки, като клиентите на дружеството са установени в различни държави членки на Европейския съюз. Готовата продукция се превозва до получателя със собствен транспорт и за собствена сметка, като дружеството спазва изискванията на чл.7 и чл.51 от ЗДДС във връзка с извършваните вътреобщностни доставки.
Въпросът, който поставяте е: Възможно ли е датата на фактурата да предхожда датата на транспортния документ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), изразявам следното принципно становище:
Вътреобщностна доставка на стоки /ВОД/ по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е регистрирано за целите на ДДС лице.
Предвид разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗДДС, данъчното събитие за ВОД възниква на датата, на която собствеността е прехвърлена / чл.25, ал.2 от ЗДДС/.
От съществено значение за определяне на момента на прехвърляне на собствеността е и вида на стоката- дали същата е родово определена вещ или конкретно определена.
Когато предмет на доставката са родово определени вещи, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени – чл.24, ал.2 от ЗЗД.
На датата на възникване на данъчното събитие възниква основание за начисляване на ДДС. Вътреобщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка по силата на чл.53, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.51, ал.3 от ЗДДС, данъкът при ВОД става изискуем на 15-я ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие.
На основание чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице-доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане. Същевременно чл.113, ал.5 от с.з. регламентира, че при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие – датата на прехвърляне на собствеността върху стоката.
Ако доставчикът е издал фактура преди 15 – ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, то в този случай данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата /чл. 51, ал. 4 от ЗДДС/, с изключение на случаите, когато фактурата е издадена във връзка с получено авансово плащане.
Ако са издадени фактури за авансово плащане по ВОД преди да е настъпило данъчното събитие, те не се отразят в дневника за продажбите през данъчния период, през който са издадени, тъй като данъкът за доставката не е изискуем. Издадените фактури за ВОД, както и издадените фактури за авансово плащане по ВОД се отразяват в дневника за продажбите през данъчният период, през който възниква изискуемостта на данъка, на основание чл. 124, ал. 3 от ЗДДС.
Относно документиране на доставка преди да е възникнало данъчно събитие е изразено становище с писмо изх. № 24-00-47/08.11.2007г. на изп. директор на НАП, копие от което Ви изпращаме

Оценете статията

Вашият коментар