2_513 / 24.07.2019г.
ЗДДС: чл.96, ал.1
ЗДДС: чл.31, т.2, б. “а“
ОТНОСНО: приложението на ЗДДС при доставки по зареждане със стоки за пътници на борда на речни кораби
В дирекция ОДОП – … е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от ТД на НАП и заведено по регистъра на дирекция ОДОП с вх.№ ………, в което излагате следната фактическа обстановка:
„АБВ“ ЕООД е с основен предмет на дейност доставки на стоки за пътници на борда на речни кораби, извършващи екскурзии по река Дунав, които акостират в пристанище Русе. Превозът на пътници започва от територията на друга държава членка на ЕС и завършва в друга държава и първа спирка не е територията на България. Корабите не са български.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Необходима ли е регистрация по ЗДДС на дружеството?
2. Облагаеми или необлагаеми са тези доставки?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС), изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
На основание чл.96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато този оборот е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Съгласно ал.2 на чл.96 облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
Облагаема доставка по смисъла на чл.12 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по с чл.6 и чл.9, когато е извършена по реда на ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката облагаема с нулева ставка.
Мястото на изпълнение на доставката на стока се определя по правилата на чл.17 от ЗДДС и е в зависимост от това дали е налице превозване на стоката.
На основание чл.17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
По силата на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превоза и към получателя.
При така изложената фактическа обстановка мястото на изпълнение на доставките по зареждане със стоки за потребление на борда на речни кораби е на територията на страната.
На основание чл.96, ал.2 от ЗДДС доставките формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, независимо от това дали са облагаеми с 20 % или с нулева ставка на данъка.
По втори въпрос:
В Глава трета на ЗДДС са регламентирани облагаемите доставки с нулева ставка.
Съгласно чл. 31, т. 2, б.“а“ от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на плавателни съдове, предназначени и използвани за превоз на стоки или пътници в открито море, с изключение на използваните за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
Предвид гореизложеното прилагането на нулева ставка на данъка по чл. 31, т. 2, б. “а“ от ЗДДС за доставки с място на изпълнение на територията на страната е приложимо, когато плавателното средство е предназначено и използвано за посочените дейности в открито море.
В ЗДДС не е разписано определение на понятието „открито море“. Дефиницията за „открито море“ е регламентирана в Конвенцията за откритото море, ратифицирана с Указ № 296 на Президиума на Народното събрание от 7.07.1962 г. – Изв., бр. 79 от 1962 г., в сила за България от 30.09.1962 г. Съгласно чл. 1 от Конвенцията думите „открито море“ означават всички части на морето, които не влизат нито в териториалното море, нито във вътрешните води на която и да било държава.
Предвид определението за „открито море“ международните води на река Дунав, както и останалите вътрешни европейски водни пътища не попадат в обхвата на понятието „открито море“. По отношение на данъчното третиране на доставките по чл. 31, т. 2, б. “а“ от ЗДДС, касаещи плавателни съдове, плаващи по река Дунав се прилагат общите разпоредби на ЗДДС и нулевата ставка е неприложима.
На основание чл.12 от ЗДДС доставките по зареждане със стоки за пътници на борда на речни кораби, плаващи по река Дунав, са облагаеми с данъчна ставка от 20% на данъка. Без значение е факта от коя държава членка започва пътуването, както и че България не е първа спирка.