приложението на ЗДДС при производство на облекла с материали на възложителя и на изпълнителя

2_527/08.07.2020г.
ЗДДС; чл.21, ал.2
Чл.128
Чл.7

ОТНОСНО: приложението на ЗДДС при производство на облекла с материали на възложителя и на изпълнителя

В дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от дирекция ОДОП … с изх. №…. заведено в регистъра на дирекцията с вх.№ ….., в което е изложена следната фактическа обстановка:
„АБВ“ЕООД е с основен предмет на дейност изработка на облекла на ишлеме. На дружеството предстои да сключи договор с френско дружество, регистрирано за целите на ДДС във Франция за изработка на облекла. В договора ще е предвидено част от материалите, необходими за производството на облекла да бъдат закупени от „АБВ“ЕООД от друго българско дружество, регистрирано по ЗДДС. Посочвате, че след доставката на готовата продукция „АБВ“ЕООД ще издава две фактури на френското дружество – за доставката на услуга по работа върху движима вещ /ишлеме/ и за материалите, закупени от дружеството без марж в цената.
Въпросите, които поставяте са:
1. Изработката на тези облекла, ще се счита ли за услуга по изработка на облекла на ишлеме, в случай, че част от материалите са закупени от изпълнителя на услугата и съответно да се фактурира на основание чл.21, ал.2 от ЗДДС?
2. На какво основание от ЗДДС следва да префактурира „АБВ“ЕООД материалите – като услуга или като ВОД. Явяват ли се тези материали съпътстваща доставка по чл.128 от ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразяваме следното принципно становище:
От изложеното в запитването е видно, че дружеството ще изработва облекла, за изработването, на които ще използва материали, част от които ще бъдат собственост на възложителя по договора, а друга част- собственост на изпълнителя.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
За да се определи режимът на данъчно третиране по ЗДДС на извършваните доставки е необходимо да се дефинира дали същите имат за предмет доставки на стоки или доставки на услуги. За доставка на услуга се смята всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя (чл.9, ал.2, т.3 от ЗДДС).
В тази връзка, ако за изработката на поръчаните облекла (вещи) материалите, или поне главният материал (платовете) се предоставя от възложителя, както и самите вещи се изработват по проект на възложителя при спазване на определени от него условия, то ще е налице доставка на услуга по изработка.
Съгласно чл. 128 от ЗДДС, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.
В ЗДДС не са разписани критерии и/или хипотези, при изпълнението на които да се приеме, че е налице доставка по чл.128 от ЗДДС, с изключение на изискването да е определена обща цена за доставките.
За да се определи дали е налице една основна и други съпътстващи доставки, или отделни самостоятелни доставки е необходимо да се вземе предвид практиката на Европейския съд.
Според СЕС, когато една сделка се състои от съвкупност от елементи и действия, трябва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които протича въпросната сделка, за да се определи по-специално дали са налице две или повече различни доставки или една-единствена доставка (вж. по-конкретно в този смисъл Решение от 27 октомври 2005 г. по дело Levob Verzekeringen и OV Bank, C 41/04, Recueil, стр. I 9433, точка 19, както и Решение от 10 март 2011 г. по дело Bog и др., C 497/09, C 499/09, C 501/09 и C 502/09, точка 52). В това отношение Съдът е постановил, че налице е една-единствена доставка, когато един от елементите трябва да се разглежда като основна доставка, а друг елемент – като съпътстваща доставка, която подлежи на същото данъчно третиране като основната доставка (вж. Решение от 15 май 2001 г. по дело Primback, C 34/99, Recueil, стр. I 3833, точка 45 и цитираната съдебна практика).
Най-общо, съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката. Но дори една доставка да не представлява самостоятелна ценност и цел за клиента, в случай че делът й в общата цена е съществен, то същата следва да има самостоятелно данъчно третиране и за целите на ДДС ще са налице две или повече отделни доставки.
Доколкото в изложената фактическа обстановка не се съдържа информация за вида на материалите, собственост на изпълнителя, тяхната стойност и делът им спрямо стойността на вложения в изработването на облеклата труд, следва да имате предвид, че ако вложените материали, собственост на „АБВ“ЕООД имат спомагателен характер, тяхната стойността е незначителна, в сравнение със стойността на материалите на възложителя и не надвишава вложения в изработването на облекла труд ще е налице една доставка на услуга с предмет по стоки /работа по движима вещ/. За вложените от „АБВ“ЕООД материали следва да се приложат правилата на съпътстваща доставка по смисъла на чл.128 от ЗДДС.
По смисъла на разпоредбата на параграф 1, т. 43 от ДР на ЗДДС „работа по стоки“ е обработка, преработка или поправка на стоки.
Мястото на изпълнение на доставката на услуга по работа по стоки (движими вещи), когато получател е данъчно задължено лице се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
За доставките с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява ДДС на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС.
По силата на чл.123, ал.3 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице е длъжно да води регистър на стоките, транспортирани до него от друга държава членка от лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставяне на услуги по работа по движими вещи.
Регистърът следва да осигурява регламентираната от чл.121,ал.8 от ППЗДДС информация.
Независимо от гореизложеното, ако за всяка отделна дейност във връзка с изработката на облекла е договорено отделно възнаграждение / за услугата по изработка на облекла и за доставка на спомагателни материали/, следва да се приеме, че са налице отделни доставки със съответстващото им данъчно третиране по ЗДДС. Доставката на спомагателни материали ще подлежи на облагане с 20%, на основание чл.12 от закона.
В случай, че основните материали са собственост на изпълнителя ще е налице доставка на стока – облекла, за която може да се приложи нулева ставка на данъка, при изпълнение на изискванията на чл.7 от ЗДДС и чл.45 от ППЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар