2_ №860/13.12.2019г.
ЗДДС; чл.143, ал.1
ЗДДС; чл.144, ал.3
ЗДДС; чл.145, ал.1
ЗДДС; чл.147, ал.1
ОТНОСНО: приложението на ЗДДС при специалния ред на облагане маржа на цената от дилър
В дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх.№ ……/……, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на „АБВ“ ЕООДе покупко-продажба на автомобили втора употреба. Дружеството е регистрирано на основание чл.100 от ЗДДС и няма ДДС регистрации в други държави-членки на ЕС. Към настоящия момент клиенти на дружеството са физически лица. Дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа на цената.
„АБВ“ ЕООД е партньор на ….com и закупува автомобили втора употреба чрез интернет-аукцион на интернет адрес, след направена регистрация. При заявяване покупката на автомобил, чрез електронна поща до дружеството се изпраща „Е-проформа фактура“ с общата дължима сума за покупката на автомобила с посочена една банкова сметка за плащане. Във връзка с покупката на автомобила и прехвърляне правото на собственост върху него, след заплащане на дължимата сума по банков път, отново на електронната поща до дружеството се изпращат три фактури:
* Фактура за покупка на автомобила втора употреба, от друг дилър, установен в държава-членка на ЕС и прилагащ специалния ред ”облагане на маржа“;
* Фактура за аукционна такса ”Auction fee“, с нула процента начислен ДДС, при режим ”ДДС е изискуем от получателя“;
* Фактура за административни такси – предаване на документи /“Document handing“/, предаване на колата ”Car handing”, с нула процента начислен ДДС, при режим ”ДДС е изискуем от получателя“.
Доставчици по така описаните по-горе фактури са различни юридически лица – доставчици, установени на територията на държави-членки на ЕС, със съответните посочени ДДС номера. Общата сума на трите фактури съвпада с първоначално определената по проформа фактурата сума. За издадените фактури за съпътстващите покупката такси (услуги), дружеството издава протокол по чл. 117, ал.1 от ЗДДС, включва го в дневника за продажби и го включва в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит на основание чл. 147, ал.1 от ЗДДС , за съответния данъчен период, тъй като тези такси (услуги) са пряко свързани с последващата продажба на автомобила по реда на глава 17 от ЗДДС. Дружеството документира извършените доставки по специалния ред на облагане на маржа, чрез издаване на фактура, в която се вписва ”режим на облагане на маржа – стоки втора употреба“. Издадените фактури са описват в дневника за продажби, без за тях да се попълва информацията в колони от 9 до 25.
В края на всеки данъчен период, в съответствие с изискванията на чл. 90, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС, дружеството начислява данъка, като съставя протокол. Продажната цена по смисъла на чл.90, ал.2, т.6 от ППЗДДС е крайната цена, договорена с клиента и изчислена по правилата на чл.145, ал.1, т.1 от ЗДДС.
За покупната цена по смисъла на чл.90, ал.2, т.5 от ППЗДДС дружеството взема предвид само цента, посочена във фактурата за покупка на автомобила.
”АБВ” ЕООД възнамерява да изисква от страна на купувача да бъде заплатена авансово пълната продажна цена на автомобила, заедно с данъци, такси и всички други съпътстващи разходи по смисъла на чл.145, ал.1, т.1 от ЗДДС, като в предварителния договор ще бъде конкретно индивидуализиран автомобила т.е. авансовото плащане ще съдържа всички индивидуални характеристики на сделката – марка и модел на автомобила, номер на рама, година на производство и т.н.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Как следва да се определи данъчната основа на маржа по реда на чл.145 от ЗДДС? Правилно ли е, за покупна цена по смисъла на чл.90, ал.2, т.5 от ППЗДДС, дружеството взема предвид само цената на автомобила, без да прибавя към нея, съпътстващите, фактурирани и заплатени, аукционни и административни такси?
2.Правилно ли, в съответствие с разпоредбите на чл.147, ал.1 от ЗДДС ”АБВ” ЕООД ползва пълен данъчен кредит за съпътстващите покупката на автомобила такси, които са пряко свързани с извършването на доставки по реда на глава седемнадесета от ЗДДС?
3. Кога възниква задължение за начисляване на ДДС при извършване на пълно авансово плащане от клиент на конкретно определен с предварителния договор автомобил (марка, модел, номер на рама, продажна цена и т.н.) в един данъчен период и прехвърляне правото на собственост върху автомобила в следващ данъчен период? Как следва да се документира извършеното авансово плащане?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), изразявам следното принципно становище:
1. По първи въпрос:
В глава седемнадесета „Специален ред на облагане на маржа на цената“ е предвиден специален режим за извършваните от дилъри доставки на стоки втора употреба. Този режим съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС се прилага за доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба, включително и за превозни средства, различни от „нови превозни средства“, като легално определение на понятието „нови превозни средства“ е дадено в §1, т. 17, буква „в” от ДР на ЗДДС. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, този ред за облагане на маржа на цената се прилага за доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба, доставени на същия на територията на страната или от територията на друга държава от посочените в чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС лица.
Редът и начинът за определяне на данъчната основа на доставката е регламентиран в член 145 от ЗДДС, съгласно който данъчната основа на доставката на стока по тази глава е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.
Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.
Предвид гореизложеното, при определяне на данъчната основа, върху която да се начисли ДДС, следва да се вземе предвид сумата, която е платена или ще бъде платена от дилъра за покупката на самата стока втора употреба. В тази сума не се включват извършените услуги описани в запитването като аукционна и административна такса, направени допълнително във връзка със закупуването на стоката.
Тези съпътстващи разходи следва да бъдат включени при определяне на продажната цената на автомобилите втора употреба, тъй като повишават тяхната стойност и се начисляват на получателя.
По втори въпрос:
Относно правото на данъчен кредит следва да се има предвид, че съгласно чл.147, ал. 1 от ЗДДС, за придобитите или внесени от дилъра други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по глава седемнадесета от същия закон е налице правото на приспадане на данъчен кредит. Правото на данъчен кредит за тези други стоки възниква и се упражнява по общия ред, регламентиран в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 и чл. 73а от същия закон, независимо от кое лице е изискуем данъка – доставчик, вносител или получател.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 5 от ЗДДС ограничава правото на приспадане на данъчен кредит за дилъра само по отношение на стоките, за които се прилага специалният ред на облагане на маржа.
Предвид гореизложеното, след като платените аукционни и административни такси са пряко свързани с извършваните от дилъра доставки, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, при изпълнение на условията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС и спазване на срока по чл. 72 от ЗДДС.
По трети въпрос:
На основание чл.144, ал.1 от ЗДДС данъчното събитие на доставките по чл.143 възниква съгласно общите правила на ЗДДС.
Според общите правила на ЗДДС, регламентирани в чл.25, ал.7 от ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане, данъкът става изискуем при получаване на плащането. Предвид гореизложеното, при получаване на авансово плащане по доставки, за които се прилага общия ред на ЗДДС не възниква данъчно събитие, а само изискуемост на данъка.
По силата на специалната разпоредба на чл.144, ал.3 от ЗДДС данъкът за доставките по чл.143 става изискуем на последния ден от данъчният период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката. Следователно, за получено авансово плащане (цялостно или частично) по доставка, по която доставчикът прилага специалния ред на облагане маржа на цената по чл.143 от ЗДДС не възниква изискуемост на данъка, на основание чл.144, ал.3 от ЗДДС. Данъкът следва да бъде начислен през данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие на доставката- прехвърляне правото на собственост върху стоката.
За полученото авансово плащане, предвид разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС дилърът е длъжен да издаде фактура. Съгласно чл.148, ал.1 от ЗДДС във фактурата дилърът вписва „ режим на облагане на маржа- стоки втора употреба“.