2_332/27.04.2020
ЗДДС; чл.107, т.4
Чл.110, ал.1, т.1
Чл.111, ал.1
Чл.27, ал.5
ППЗДДС; чл.20, ал.5
Относно: Приложението на ЗДДС във връзка с дерегистрация на юридическо лице в процедура по несъстоятелност
В дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от ТД на НАП, заведено в регистъра на дирекцията с вх.№ …, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Основна дейност на „АБВ“ООД за периода 02.2016г.-03.2020г. е разработването и производството на прототип на устройство със специализиран хардуер и софтуер към него, както и софтуерни системи и програми. Продуктът представлява система за следене състоянието на възрастни хора. Дейността се извършва от управителя и лица, наети по трудови и граждански договори. При необходимост в процеса на разработването и производството на хардуер и софтуер към него, както и на софтуерни системи и програми се наемат като подизпълнители дружества, предоставящи специализирани услуги от областта на индустриалния дизайн, механичен дизайн, организация и структуриране.
Предстои откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, поради невъзможност да финансира дейността си.
„АБВ“ООД има налични активи, които са заведени по счетоводни сметки от група 20, като някой от тях са амортизирани, други не.
В счетоводството на дружеството има натрупани разходи за придобиване на дълготрайни активи в 613 сметка- Активи в процес на изграждане. Това са разходите в процес на производство на отделните компоненти на продукта на фирмата, а именно система за следене състоянието на възрастни хора. Този продукт няма да може да бъде завършен, поради спиране на финансирането на целия проект и реално тези активи няма да бъдат изградени.
В тази връзка задавате следните въпроси:
1. Кога следва да подадете заявление за дерегистрация по ЗДДС?
2. Следва ли при дерегистрацията да възстановите ползвания данъчен кредит на активите? Какъв е правилният начин за изчисляване на дължимия ДДС на наличните активи и на разходите по 613 сметка (ако за тях се дължи данък) при условие, че тези разходи са формирани през периода 2016г. – 2020г? Има различни разходи, възникнали в различни моменти в процеса на изработка на продукта, като те нямат самостоятелна пазарна стойност. Това са разработки на софтуер и хардуер, които работят, когато всеки от компонентите се обвърже и взаимодейства с другите в една завършена система.
Към запитването прилагате извлечение от счетоводен регистър на сметка 613 „ Активи в процес на изграждане“.
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно изложеното в писменото запитване за дружеството предстои откриване производство по несъстоятелност.
По силата на чл.154, ал.1, т.4 от Търговския закон, обявяването в несъстоятелност е основание за прекратяване на търговското дружество.
Съгласно чл. 106, ал.1 от ЗДДС, дерегистрацията по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.
Основанията за задължителна дерегистрация по ЗДДС са регламентирани в чл.107 от ЗДДС.
По силата на разпоредбата на чл. 107, т.4, б.“а“, подб. „аа“ от ЗДДС, основание за задължителна дерегистрация е прекратяването на юридическо лице – търговец без ликвидация.
На основание чл. 110, ал.1, т.1 от ЗДДС, при прекратяване на юридическо лице без ликвидация регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация.
В този случай актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрацията е датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107- прекратяване на юридическото лице (чл.110, ал.2 от с.з.).
Предвид гореизложеното, за дружеството не възниква задължение за подаване на заявление за дерегистрация при прекратяване на търговското дружество без ликвидация и обявяването му в несъстоятелност.
По втори въпрос:
На основание чл. 111, ал.1 от ЗДДС, към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са:
* активи по смисъла на Закона за счетоводството, или
* активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по Закона за счетоводството.
Придобиването на активи в предприятието е свързано с извършването на разходи, който се отчитат отделно до момента на признаването на дълготрайния актив, т.е. докато не е налице завършен и въведен в експлоатация дълготраен актив, тези разходи се отчитат по сметка, отчитаща разходите за придобиване на дълготрайни активи. Съгласно изложената фактическа обстановка в запитването в конкретния случай дружеството отчита разходите по сметка 613- Активи в процес на изграждане.
Предоставените аванси, материални и нематериални активи в процес на изграждане, са нетекущи активи и се представят в баланса на предприятието в раздел “ Нетекущи активи“ в отделни статий от другите дълготрайни активи, съгласно СС 1 „Представяне на финансовите отчети“. Разходите за изграждане на дълготрайни материални и нематериални активи са актив по смисъла на Закона за счетоводството.
Следователно, за дружеството ще възникне задължение за начисляване на ДДС по реда на чл. 111, ал.1 от ЗДДС за наличните активи към датата на дерегистрация, както и за активите в процес на изграждане, счетоводно отразени по сметка 613 „Активи в процес на изграждане“, които са налични към датата на дерегистрация, при условие, че е упражнило данъчен кредит за стоките и услугите в процеса на изграждането им.
Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, се определя по реда на чл.27, ал.5 от ЗДДС, а именно към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, и е равна на данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата.
Съгласно чл.20, ал.5 от ППЗДДС, за целите на определяне на данъчната основа по смисъла на чл. 27 от закона за разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоки или услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на закона, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за срока на полезния живот на стоката или услугата. При определяне на този срок следва да се вземе предвид периодът, през който се очаква стоката или услугата да бъде икономически използваема от едно или повече лица, но не по-кратък от 20 години за недвижимите имоти, съответно 5 години за останалите стоки и услуги.
Същият подход може да бъде използван и при определяне на разходите за изхабяване, които са активи по смисъла на ЗС, но не са дълготрайни активи по смисъла на §1, т.83 от ДР на ЗДДС.
Следва да имате предвид, че разходите за изхабяване не са непременно еднакви с начислените амортизации на активите по реда на ЗСч. Възможно е един напълно амортизиран актив за счетоводни цели да има икономически живот и да се използва в дейността на дружеството. В този случай, за актива следва да се начисли ДДС по реда на чл.111, ал.1 от ЗДДС, ако са изпълнени предвидените за това условия.
Считаме, че когато активът е в процес на изграждане и не е въведен в експлоатация, неговият икономически живот все още не е започнал и определената по реда на чл.27, ал.5 от ЗДДС данъчна основа на стоката или услугата не следва да се намалява с разходи за изхабяване.
Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.