КСО – чл. 6, ал. 2, ал. 8 и ал. 9;
НЕВДПОВ – чл. 1, ал. 8, т. 1;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 11;
ЗДДФЛ – чл. 13, ал. 1, т. 23
ОТНОСНО:Приложими норми от данъчното и осигурително законодателство при изплащане на командировъчни пътни пари по без трудово правоотношение на самоосигуряващо се лице
В отговор на Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……….с вх. № ……/11.07.2017 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Вие сте самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, и в това качество извършвате определена работа по възлагане от друго лице. Тъй като работата налага да пътувате до друго населено място с автомобил, възложителят е решил да поеме разходите Ви за пътуване. Впоследствие той ще Ви заплати сумата „Х“ като възнаграждение за свършената работа и сумата „У“ като пътни разходи. Запознат сте, че върху командировъчните пътни пари, заплатени от възложител на самоосигуряващо се лице, не се дължат данъци и осигурителни вноски. В тази връзка се интересувате за следното:
1.Следва ли да декларирате или отчитате по някакъв начин получените суми за командировъчни пари, или задължението за декларирането и отчитането им е само на възложителя, който ги изплаща?
2.Трябва ли да посочите тези суми в годишната данъчна декларация, годишния осигурителен доход и декларациите образец № 1 и 6?
При така представената фактическа обстановка и с оглед относимите разпоредби от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване (КСО) и актовете по неговото прилагане, изразявам следното становище:
Относно облагането по ЗДДФЛ:
Редът и условията за командироване в страната, както правата и задълженията на командироващия и командирования са регламентирани в Наредбата за командировки в страната (обн. ДВ бр. 11/1987г., изм. ДВ. бр. 2/7.01.2011г.). Наредбата за командировки в страната(НКС) е издадена на основание чл. 215 във връзка с чл. 121 от КТ. По принциптази наредба урежда командироването на лицата, работещи по трудови правоотношения.В този смисъл работодателят може да командирова само свои работници и служители.Изключениеот това правило е предвидено в чл. 5 от НКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1отНаредбата за командировките в страната(НКС), по изключение може да бъдекомандирован работник или служител от друго предприятие само при взаимно писмено съгласие между него, работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчните пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго.
Според ал. 2 на същия членмогат да бъдаткомандировани с тяхно съгласие и лица, работещи на обществени начала, самодейци и други, които се изпращат за изпълнение на възложени им задачи вън от постоянното имместоживеене.
Осъществяването на командировката се извършва с издаване на заповед от командироващия, вкоято се определят условиятапо командировката.
В случаите, когато възложителят заплаща на физическото лице разходи за командировки, т.е разходите за командировка са за сметка на възложителя, те представляват елемент отвъзнаграждението по договора.
Относно документирането и облагането на изплатените Ви от възложителя командировъчни пари,следва да имате предвид следното:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ не са облагаеми получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения.
Този необлагаем доход на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 не подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По прилагане на КСО:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
На основание чл. 1, ал. 8, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт, пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г. и бр. 25 от 1999 г.) и изплатените пътни и квартирни пари за сметка на възложителя на лица, работещи без трудови правоотношения.
Самоосигуряващите се лица, включително упражняващите по регистрация свободна професия, дължат авансово осигурителни вноски за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО – въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност (чл. 3, ал. 3, т. 3 от НЕВДПОВ).
Съгласно чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) при изплащане на суми за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани.
Предвид цитираните разпоредби и изложеното по-горе относно данъчното третиране по ЗДДФЛ на командировъчните пътни пари, в зависимост от уговореното, ако разходите Ви за пътуване са за сметка на възложителя, който може да ги докаже документално по реда на действащото законодателство, получените суми не са доход от трудова дейност и върху тях не се дължат осигурителни вноски. Следователно, доколкото не са осигурителен доход, Вие не следва да ги включвате в годишния си осигурителен доход, нито да декларирате, че дължите осигурителни вноски върху тях с декларация образец № 6, още по малко да ги отразявате в декларация образец № 1.
‘