Изх. № М-21-00-3
Дата: 14.05.2019 год.
Регламент (ЕО) №987/2009, член 19, параграф 1;
Регламент (ЕО) №987/2009, член 21, параграф 1;
Регламент (ЕО) №987/2009, член 21, параграф 2.
ОТНОСНО: Приложимо законодателство при работа на гражданин на Словашката република в Република България
Във Ваше писмено запитване, прието с вх. №М-21-00-3/05.04.2019 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
С лицето “A” с Университет “X” има сключен трудов договор за периода 01.11.2018 г. – 31.08.2019 г. Министерството на образованието, науката изследванията и спорта на Словашката република и Министерство на образованието и науката на Република България определят удължаване на дейността на лектора в България през академичната 2018/2019 г.
С писмо 83236-1/2018-ВА от 14.12.2018 г. Агенция Социално осигуряване на Словашка република уведомява, че за лицето е приложимо словашкото законодателство. Във Университет “X” е представен формуляр А1 за г-жа “A” за периода 01.11.2018 г. – 31.08.2019 г.
За лицето е подадено Уведомление по чл. 62 ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), регистрирано в НАП на 02.11.2018 г. Подавана е декларация обр. №1 с код за вид осигурено лице 90 за лицата, полагащи труд на територията на Република България, за които се прилага осигурително законодателство на друга държава.
За лицето е подадена Справка по чл. 73А, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2018 г. и е издадена служебна бележка по чл. 45 ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения за 2018 г.
Поставен e следният въпрос:
Следва ли съгласно писмото на Агенция Социално осигуряване на Словашката република да се извърши регистрация като работодател в регистъра на работодателите, посочен в писмото и какви други задължения като работодател има Университет “X” към лицето и словашкото социално осигуряване?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
След присъединяването си към ЕС Република България прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки.
От 01.05.2010 г. се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава членка. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Документът, чрез който се удостоверява приложимото законодателство, е формуляр А1. Удостоверението се издава от компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо. Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави членки, в които то полага труд.
В конкретния случай издаденият формуляр А1 от словашката компетентна институция за г-жа “A” удостоверява, че за нея е приложимо словашкото законодателство за социална сигурност и задължителните осигурителни вноски за всички дейности на лицето се внасят в Словашката република съгласно нейното
законодателство. Този формуляр трябва да е наличен при работодателя в случай на проверка.
Следва да имате предвид, че работодателите са длъжни да превеждат задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за лицата, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009). Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
На основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009 работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Осигурителят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице. Въпреки това тази договореност не освобождава осигурителя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
Като работодател, който следва да внася задължителните осигурителни вноски за г-жа “A” в Словашката република, Вие следва да се информирате относно Вашите задължения в този конкретен случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 19(1) от Регламент (ЕО) №987/2009 компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става приложимо по силата на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, информира съответното лице и, когато е уместно, неговия работодател относно задълженията, установени от същото законодателство. Тя им осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности.
Тъй като в конкретния случай за г-жа “A” е приложимо словашкото законодателство за социална сигурност, то НАП не е компетентна да изрази становище
относно спецификите на същото по отношение на задължителното осигуряване на лицето.