Изх. № М-94-М-91
Дата: 30.03.2018 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 2(1);
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11(3)(а);
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11(3)(а).
ОТНОСНО: приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило по електронната поща Ваше писмо, прието с вх. №М-94-М-91/14.03.2018 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Словашко дружество е с дейност командироване на служители, които са наети в Словакия, но нямат гражданство или постоянен адрес в Словакия и нямат право на здравно осигуряване там. Между тях има и български граждани.
Въпросът, който се поставя, е биха ли могли тези лица да внасят осигурителни си вноски за здравно осигуряване в Република България и при какви условия е възможно това да се случи?
Фактическата обстановка е формулирана много общо и не са изложени пълно и точно всички факти и обстоятелства. От запитването не става ясно дали въпросните лица се командироват от Словакия в страни-членки на Европейския съюз (ЕС) или в трети държави (държави, които не са член на ЕС), поради което с оглед разпоредбите на относимото законодателство изразявам следното принципно становище:
В случай, че запитването се отнася за лица, които се командироват от Словакия в други страни-членки на ЕС:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки.
В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).
За да се установи дали е налице основание за здравно осигуряване в Република България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.
Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и регламент за неговото прилагане Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009) се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава-членка (в т.ч. Конфедерация Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 – чл. 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка. Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава-членка.
Първото изискване е преди командироването лицето да е подчинено на законодателството на изпращащата държава-членка.
Следващото изискване е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка.
Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице.
Четвъртото изискване е лицето да не е изпратено да замества друго командировано лице.
Последното задължително условие, определено в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.
В случаите на командироване преценката относно изпълнението на тези задължителни условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава-членка.
Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 спрямо командированите заети лица се прилага основното правило – прилага се законодателството на държавата-членка, на чиято територия се полага труда.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава.
За изразяване на становище, относно командироване от Словакия в трети държави на български граждани, е необходимо да се знае точната фактическа обстановка, за да се направи преценка във всеки конкретен случай, с оглед съобразяване с международните договори, по които Република България е страна.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
(АЛ.ГЕОРГИЕВ)
За приключване