Изх. № 24-38-93
Дата: 25.08.2020 год.
ДОПК, чл. 216, ал. 1;
ДОПК, чл. 216, ал. 2.
ОТНОСНО: присъждане на разноски в полза на ответника по искове с правно основание чл. 216 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), заведени от публичен изпълнител
Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. №…………………, е изложена следната фактическа обстановка:
Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ДОПК публичните изпълнители предявяват отменителни искове във връзка с недействителните по отношение на държавата действия и сделки, извършени или сключени след датата на установяване на публичното задължение, съответно след датата на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Искът се предявява от публичния изпълнител, който действа в качеството си на процесуален субституент на държавата. Посочва се, че съдебната практика по дела с правно основание чл. 216 от ДОПК относно конституирането на ищеца е противоречива – въпреки че искът се предявява от публичния изпълнител, едни съдебни състави считат, че ищец е публичният изпълнител, други считат че ищец е НАП, трети посочват като ищец Държавата, а четвърти – ТД на НАП. Без значение кой е конституиран като ищец по делото, когато искът бъде уважен и се присъдят разноски, вземането по изпълнителния лист се събира от съответния отдел на НАП по реда за събиране на частни държавни вземания и постъпва по сметките на администрацията. Посочва се, че би възникнал проблем ако в случаите, в които публичният изпълнител е конституиран като ищец и искът бъде отхвърлен като неоснователен, съдът издаде изпълнителен лист на публичния изпълнител за заплащане на направените разноски.
Във връзка с гореизложеното, е поставен следният въпрос:
1. Кой би следвало да заплати реално съдебните разноски при изгубен съдебен процес, в който ищец е публичният изпълнител, ако изпълнителният лист е издаден срещу него?
Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:
1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;
2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;
3. непарични вноски на имуществени права на длъжника;
4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;
5. погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника;
6. сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.
Недействителността се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс (арг. чл. 216, ал. 2 от ДОПК).
Компетентен да подаде искова молба по реда на чл. 216 от ДОПК е публичният изпълнител, който е самостоятелен орган и следва да подаде исковата молба в лично качество, но в исковото производство същият действа като процесуален представител на държавата. Правните последици, които биха възникнали след постановяване на съдебното решение, което ще уважи или отхвърли подадения иск ще имат действие спрямо Държавата, в лицето на НАП, а няма да настъпят в правната сфера на публичния изпълнител. Ето защо считам, че без оглед изхода на образуваното исково производство, по което като ищец е конституиран публичният изпълнител и независимо срещу кого е издаден изпълнителен лист за заплащане на направените по делото разноски, същите следва да бъдат получени, респ. платени от съответното ТД на НАП, по реда за събиране на частни държавни вземания.
Считам за неправилно и логически необосновано, публичният изпълнител лично да заплаща разноски по дело, по което е представител на Държавата, в лицето на НАП.
Освен това е необходимо да се посочи, че от изложените в писмото обстоятелства, може да се направи извод, че запитването има хипотетичен характер, а не е продиктувано от действително развило се исково производство в резултат на което е издаден изпълнителен лист срещу публичен изпълнител. Дори да бъде отхвърлен иск с правно основание чл. 216 от ДОПК, в който като ищец е конституиран публичният изпълнител, считам че изпълнителният лист за присъждане на направените разноски ще бъде издаден срещу Държавата, в лицето на ТД на НАП, а не срещу публичния изпълнител.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/