. 02-01-1
Дата:23.01.2017 год.
ЗМДТ, чл. 61у
относно: признаване на данъчно облекчение за намалена работоспо-
собност на лице, осъществяващодейностпотаксиметров
превоз на пътници
Със Закона за допълнение на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, обн. ДВ бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., е уреден данъкът върху таксиметров превоз на пътници. Данъкът върху таксиметров превоз на пътници не е вид патентен данък, а различно задължение, регламентирано в самостоятелен раздел – раздел VІІІ, глава втора от закона.
Уредбата на данъка в ЗМДТ се отличава от предходната уредба на патентния данък върху таксиметров превоз на пътници в Закона за облагане доходите на физическите лица /обн. ДВ бр. 118 от 10 Декември 1997 г., отм./.
Данъчнозадължени лица са превозвачите по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/, които притежават:
-удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“
-разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по реда на ЗАП. Условията са кумулативни.
Несаданъчнозадължени лицата, които извършват таксиметров превоз на
пътници от името на превозвач, но за собствена сметка /т. нар. водачи на таксиметрови автомобили/.
Превозвачите по чл. 24, ал. 1 ЗАП са търговци, които могат да бъдат и регистрирани по ЗДДС лица. Поради обстоятелството, че данъчнозадължени лица са превозвачите, не и водачите на таксиметрови автомобили, в закона неса предвидени данъчни облекчения, както при патентнияданък.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР:
/Б. АТАНАСОВ/
‘