. 04-02-14
Дата:25.07.2011 год.
ЗДДС, чл. 12;
ЗДДС, чл. 17, ал. 2;
ЗДДС, чл. 82, ал. 1.
Относно: данъчно третиране на доставка на стока, която се изпраща или превозва от територията на страната до територията на друга държава-членка, по която е получател данъчно незадължено лице в аспект Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 04-02-14/21.03.2011 г. и допълнително представена информация по телефона, е изложена следната фактическа обстановка:
Сключен е договор от декември 2006 г. между Мисията на Република България към ЕО в Брюксел (Мисията) и дружество, което е изпълнител по договора. Съгласно договора изпълнителят доставя срещу възнаграждение активно мрежово оборудване за компютърните мрежи в сградата на Мисията. За извършеното през месец декември 2006 г. към дружеството авансово плащане същото е издало фактура. През месец януари 2007 г. е издадена фактура за останалата част от възнаграждението по договора, в която е посочен 20 на сто данък върху добавената стойност.
Дружеството – изпълнител е установено на територията на страната и е регистрирано по ЗДДС лице.
Допълнително е уточнено, че към момента, в който се изпраща оборудването или започва превозът му към получателя – Мисията, същото се намира на територията на страната.
Въпросът Ви е:
Следва ли да бъде начислен данък върху добавената стойност за тази доставка?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължено по този закон лице. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. В случая данъчното събитие за доставката, предмет на договора е настъпило след 01.01.2007 г., когато е в сила действащия ЗДДС (обн. ДВ. бр.63 от 4.08.2006г.).
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Видно от изложеното в запитването получателят по доставката на активно мрежово оборудване за компютърните мрежи е Мисията на Република България към ЕО в Брюксел, която е данъчно незадължено лице, съответно не е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност лице в Белгия. Предвид това в конкретния случай не са изпълнени условията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и не е налице вътреобщностна доставка.
Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от закона. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В случая, изложен в запитването, предвид обстоятелството, че стоката се намира на територията на страната към момента, в който се изпраща същата или започва превозът й към получателя, мястото на изпълнение е на територията на страната.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. В случая, доставката на активно мрежово оборудване за компютърните мрежи е облагаема доставка, тъй като не попада в изрично посочените като освободени доставки по Глава четвърта от ЗДДС. Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка (чл.82, ал. 1 от ЗДДС). Следователно за дружеството – изпълнител като доставчик по доставката възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност. Доставката следва да бъде документирана като се издаде фактура по чл. 113 от ЗДДС, в която да бъде начислен данък със ставка 20 на сто.
В случай, че Мисията на Република България към ЕО в Брюксел е със статут на дипломатическо представителство или консулство на Република България в чужбина или постоянно представителство на Република България към международна организация в чужбина, реда за възстановяване на начисленият данък върху добавената стойност за доставки, получени от Мисията, е определен с Наредба № Н-14 от 27.09.2006 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал (чл. 174 от ЗДДС).
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’