Относно: Признаване на личните осигурителни вноски за разход на предприятието при заплащане на същите от личната сметка на физическото лице.
Във връзка с постъпило писмено запитване с вх. …….13.06.2011г. в Дирекция ”ОУИ” –…….., изразяваме следното становище:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: физическо лице притежава две разплащателни сметки – едната на физическото лице, а другата – на предприятието на едноличен търговец. До настоящия момент всички осигурителни вноски на лицето са внасяни през разплащателната сметка на предприятието на едноличния търговец и са отчитани като разход. В устен разговор се уточни, че собственикът на едноличния търговец е самоосигуряващо се лице, а предприятието на едноличния търговец извършва патентна дейност и се облага с годишен патентен данък.
При така възникналата фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
1.Плащането на лични осигурителни вноски през личната разплащателна сметка на физическото лице ще бъдат ли признати за разход при подаване на ГДД в качеството му на едноличен търговец?
Съгласно чл. 61з, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва патентни дейности, посочени в Приложение № 4 към същия закон се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
За извършваната патентна дейност горепосочените лица не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Относно признаването на личните осигурителни вноски за разход на предприятието следва да имате предвид следното:
Нормата на чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ определя, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от КСО посочва, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4, средкоито са и лицата, извършващи трудова дейност като еднолични търговци, са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези авансови вноски се изравняват на годишна база въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /аргумент на чл. 6, ал. 8 от КСО/.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от «Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски» годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. При определяне на годишния осигурителен доход се вземат предвид:
1. за едноличните търговци, упражняващи трудова дейност – облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/вноски по договори за застраховки “Живот“ и застраховки “Живот“, ако са свързани с инвестиционен фонд;
2. за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества – възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти;
3. за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност – облагаемият доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от ЗДДФЛ;
4. за самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по реда на Закона за местните данъци и такси – еднолични търговци или регистрирани като упражняващи свободна професия, или занаятчийска дейност – доходът, получен от упражняването на съответната дейност, определен по условията на т. 1 и 3.
Следователно едноличните търговци, които се облагат с патентен данък, определят окончателен размер на осигурителния доход по реда, определен за едноличните търговци, т.е. вземат предвид дохода по т. 1.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси. Едноличните търговци, придобили доходи от патентни дейности, декларират тези доходи в Приложение № 7 «Доходи, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ» на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ като същите не участват при формирането на общата годишна данъчна основа и на годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец /по действащото към момента законодателство/.
Съгласно Указанията за попълване на Приложение № 7 едноличните търговци, извършващи патентни дейности, вписват приходите и разходите си по данни от Отчета за приходите и разходите на редове 2 и 3 в Част ІІ от Приложение № 7. На ред 4 от приложението посочват облагаемия доход от тези дейности, който се формира чрез преобразуване на финансовия резултат от патентните дейности по ред, аналогичен на реда в Приложение № 2 – доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. За улеснение, при определянето на облагаемия доход, за целите на това приложение, се допуска използването на съответното приложение, в което биха се декларирали доходите, ако не се облагаха с окончателен годишен (патентен) данък (Приложение № 2, когато дейността е осъществявана като едноличен търговец).
При получен положителен финансов резултат сумата на облагаемия доход от ред 4 на Приложение № 7 се пренася на ред 13 от кол. 5.4 на таблици 1 и 2 към Справката за определяне на окончателен размер на осигурителния доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Месечният осигурителен доход се определя като тази сума се разделя на месеците, през които е упражнявана дейността.
Предвид гореизложеното осигурителните вноски на самоосигуряващо се лице независимо от това, че същото има регистрирано предприятие на едноличен търговец и извършва дейността си чрез него са за негова сметка. Тъй като с нормативен акт, законодателят еприел, че те за негова сметка, същите не могат да бъдат счетоводен разход за предприятието, който да бъде отразен в разходната част на Отчета за приходи и разходи, тъй като включването им там ще доведе до определяне на некоректен окончателен размер на осигурителния доход върху който се дължат изравнителните осигурителни вноски.
Внасянето на личните осигурителни вноски чрез личната сметка или чрез тази на предприятието е без значение в конкретния случай и по никакъв начин не може да се обвърже с отразяването на счетоводен разход, тъй като водещото е изискването на съответните нормативни актове.
‘