признаване на отчетени разходи по договор за възлагане на управление.

1000 -София, бул. “Княз Дондуков” № 52
Телефон: (02) 98591, Изх. № 24-30-45
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: признаване на отчетени разходи по договор за възлагане на управление.
В ЦУ на НАП е постъпило запитване от Дирекция „ОУИ“- гр. Бургас с вх.№24-30-45/……………….. 2007г., ведно със запитване от ТД на НАП – гр. Ямбол, с които се изисква становище по въпроси от компетентността па Дирекция „ДОМ“ при ЦУ на НАП.
Фактическа обстановка:
При извършване на ревизия на „.“АД се установява, че същото е начислило разходи за извършени услуги, съгласно сключен договор за възлагане на управление с ЕТ „.“ и издадени фактури въз основа на договора. /Заверени копия от същите са приложени към преписката./ Съгласно клаузите по договора доверителят – „.“АД възлага, а Изпълнителният директор – ЕТ „………………..“ приема да управлява и представлява дружеството в съответствие с действащата нормативна уредба и в рамките на предоставените му правомощия.
Поставени са следните въпроси:
Следва ли да се признаят като законосъобразни отчетените разходи по договора/фактурите и ако не следва, то на какво основание?
Приложими ли са разпоредбите на раздел IV от ЗКПО отменен?
На основание компетентността на Изпълнителния директор на ЗНАП, установена в чл. 1 0, ал. 1 , т. 1 0 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
„…………………………..“ АД – гр. ………….. има едностепенна система на управление. В търговския регистър следва да са вписани както членовете на съвета на директорите /СД/, така и този, който е избран измежду тях да представлява дружеството /чл.234, ал.З и чл.235, ал.2 и ал.З от Търговския закон/. Отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите /чл.244, ал.7 от ТЗ/.
Член на СД може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член може да бъде и юридическо лице, като в този случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета /чл.234, ал.1 от ТЗ/.
Единственото ограничение за това кой не може да бъде член на СД е в чл.234, ал.2 от ТЗ и то не е обвързано с това физическото или юридическо лице да не са търговци по смисъла на ТЗ.
В конкретния случай е сключен договор за управлението на дружеството и в него лицето е вписано като ЕТ„……….“ – Х …………, по са посочени индивидуализиращи данни, както на едноличния търговец – БУЛСТАТ, така и ЕГН. Видно от справка в информационна система „ДАКСИ“ като управляващ „………………….“ е посочено физическото лице – Х …………… Въпреки това, за да се вземе правилно решение и да бъде потвърдена тази информация, следва да се извърши справка в търговския регистър по фирменото дело на дружеството и да се установи дали като член на СД и негов Изпълнителен директор е вписано физическото лице Х…………… или същото физическо лице, но в качеството му на едноличен търговец.
И в двата случая договорът ще бъде действителен, тъй като по аргумент на противното от чл. 28, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, грешката в лицето е основание за унищожение, само когато договорът е сключен с оглед на личността, а в конкретния случай се касае не за грешка в личността, а посочване на една и съща личност, но в различно нейно качество.
1. Ако в търговския регистър е вписано физическото лице Х…………, но не в качеството му на търговец, правните
последици ще бъдат следните:
Предвидената клауза на чл.6, изречение второ от договора за изплащане на възнаграждението чрез фактура, ще бъде нищожна поради противоречие със закона. Нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона /чл.26, ал.4 от ЗЗД/, а настоящият случай е именно такъв.
Съгласно чл.21, ал.З от ЗОДФЛ /отм./ лицата, извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, формират данъчната основа за доходите от тези дейности по реда на чл. 22 от закона. На основание чл.36 от ЗОДФЛ тези лица дължат авансово данък в размер 15 на сто, като за удържания данък удържащият издава документ – “Сметка за изплатени суми“, която остава в предприятието и “Служебна бележка“, която се дава на лицето.
В конкретния случай, „…………………..“АД следва да издаде сметка за изплатени суми на лицето Х ……………… – за изплатеното възнаграждение по договора за възлагане на управление, да му удържи авансов данък, както и да се внесат осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове, вноски за здравно осигуряване, за фонд „ГВРС“, считано от 1.01.2005 г. и евентуално -вноски за професионален пенсионен фонд. Самата сума на възнаграждението по договора представлява данъчно признат разход за дейността на „………………….“ АД.
2. Ако в търговския регистър е вписанофизическото лице ЕТ“………………“ в качеството му на търговец, правните последици ще
бъдат следните: /
Полученото възнаграждение следва да се документира с фактура; каквото е и направено, и ако няма предпоставки за прилагане на разпоредбите на/раздел IV от ЗК1Ю /отм./, същото ще бъде данъчно признат разход за дейността.
//

Оценете статията

Вашият коментар