61/28.01.2019г.
ЗКПО- чл.10, ал.1 и ал.2
чл.26, т.2
чл.37, ал.1, т.1 и т.4
ОТНОСНО: Признаване на разходи за адвокатски разноски и отписване на вземане по реда на чл.37 от ЗКПО.
Изпратили сте писмено запитване, в качеството Ви на представляващ „Х“ ООД, заведено в регистъра на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- …. с вх. №……………. Изложена е следната фактическа обстановка:
През 2012г. дружеството „Х“ ООД, извършва продажба на живи агнета на стойност 37200 евро към испанското дружество „Y“, за което е издадена фактура за продажба №2000000055/27.04.2012г. По нареждане на испанското дружество купувач, което фактически се явява посредник, стоката е доставена в Италия на дружеството “Z”. Посочено е, че дружеството притежава съпътстващи документи за доставката: международна товарителница и ветеринарен сертификат за износ на живи животни. За извършената доставка българското дружество не получава дължимата сума по фактурата. През м.ноември 2012г. са направени постъпки за събиране на вземанията и е подаден сигнал до икономическата полиция в гр. П––, Италия. Нает е местен адвокат, който да го представлява пред италианските власти. През м.юни 2018г., наетият адвокат изпраща на имейла на дружеството съдебно решение №244/2016г. на съда в гр. П….., от което става ясно, че е приключило наказателно производство срещу представляващия дружеството копувач. По силата на съдебното решение последният е осъден на лишаване от свобода и глоба, както и за разноските по делото на ищеца и допълнителни разходи на адвоката. “X” е заплатило на местния адвокат сумата от 667.16 евро, представляваща адвокатски хонорар. В представеното съдебно решение на италиански съд е посочено, че осъденото лице М.Д.Б. се явява едновременно съдружник в “Y” и свързано лице с дружеството “Z”. Лицето е обвинено в престъпление по Наказателния кодекс, за измама чрез предоставяне на невярна информация на българското дружество за осъществен банков превод от 37200 евро от банка LA –––, като по този начин нанася на българското дружество тежка имуществена загуба.
Предвид обстоятелството, че италианската прокуратура завежда наказателно производство за измама срещу предствляващия фирмата купувач, вместо търговско дело относно неизпълнената фактура, задавате следните въпроси:
1. Следва ли да се признае за данъчни цели, счетоводния разход за платения адвокатски хонорар?
2. Може ли да се признае за данъчни цели счетоводния разход от отписване на вземането като несъбираемо?
3. Как следва да се извърши отписване на вземането- по реда на чл.37, ал.1, т.4 от ЗКПО или по реда на чл.37, ал.1, т.1 от с.з.?
Поради непълната фактическа обстановка, при действащата към момента нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
За да бъдат признати разходите, свързани с дейността на дружеството първичните счетоводни документи, които отразяват стопанските операции трябва да отговарят на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 6 от ЗСч.
Действащата към момента нормативна уредба на чл. 6 от ЗСч и чл. 10 от ЗКПО не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да съдържа определени реквизити, в т.ч. единен идентификационен код по Булстат и да отразява вярно стопанската операция. Разпоредбите на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч допускат, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
С оглед на посоченото до тук счетоводните разходи, които са документално обосновани по смисъла на чл. 6 от ЗСч и чл. 10 от ЗКПО, както и са свързани с дейността на дружеството, се признават за данъчни цели. При липса на документална обоснованост на разходите се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
По втори и трети въпрос:
Преценката относно отписването на едно вземане следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/, приложимите счетоводни стандарти, сключените договори и други съществуващи във връзка със сделката документи. Решението на ръководството за отписване на така формиралото се вземане като несъбираемо е въпрос на прилагане на приетата счетоводна политика и следване на изискванията на посочените нормативни документи.
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗКПО разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл.37 от посочения закон. Разпоредбите на чл.37, ал.1 от ЗКПО определят, че непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл.34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, цитирани в т.1– т.6.
При така представената в запитването информация считаме, че към момента разпоредбата на чл.37, ал.1, т.4 от ЗКПО е неприложима, тъй като липсва влязло в сила съдебно решение, което да определя вземането или част от него като недължимо.
Както е посочено по-горе, по смисъла на корпоративния закон ще бъде признат за данъчни цели счетоводен разход при отписване на вземане като несъбираемо при настъпване на конкретни обстоятелства, които следва да са доказани със съответните документи. В чл.37, ал.1, т.1 е посочено едно от тези обстоятелства, а именно- изтичане на три години за вземанията с три годишен давностен срок или на 5 години за вземания с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 69 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако е договорен друг срок за плащане, срокът следва да се брои като се вземе предвид разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД.
Предвид горното, разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от ЗКПО ще бъде приложима ако от датата на възвикване на изискуемостта на вземането са изминали пет години.
Следва да имате предвид, че водената от Вас счетоводна отчетност следва да бъде организирана по начин, който да дава надеждна информация за датата, на която вземанията са станали изискуеми.
Настоящото становище е изготвено на база на предоставената от Вас информация. Преценката относно правилното прилагане на разпоредбите на чл.34 и чл.37 от ЗКПО ще бъде направена при извършване на последващ данъчен контрол.