Признаване на разходи за електроенергия при ползване под наем на помещение, което е собственост на физическо лице.

ОТНОСНО: Признаване на разходи за електроенергия при ползване под наем на помещение, което е собственост на физическо лице.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № …….23.01.2012г. при Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”,в предвид на действащата през 2011г. и 2012г. нормативна уредба, Ви уведомяваме следното:
В запитването си посочвате следното: дружеството ползва помещение под наем за извършване на дейността си. Наемодателят е физическо лице. Помещението е с отделен електромер, който е на името на физическото лице и фактурите са издадени на негово име. В договора между дружеството и физическото лице е упоменат абонатния номер на електромера, както и че разходът за електроенергия по този абонатен номер е за сметка на дружеството.
В тази връзка поставяте следният въпрос:
Счетоводните разходи за електроенергията, която ползвате данъчно признат разход ли е при представената фактическа обстановка?
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция. Относимата разпоредба определяща съдържанието на първичния счетоводен документ е чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Същият следва да има най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
Разпоредбата на ал. 2 на чл. 7 от ЗСч определя, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Във Вашият случай е налице индивидуален измервателен уред, който показва количеството на употребената електроенергия. Налична е фактура, издадена от доставчика на услугата. Между дружеството и физическото лице наемател е сключен договор, в който е посочен абонатния номер на електромера. В запитването не е отбелязано как се извършва плащането на стойността, отразена във фактурата. Във връзка с уреждането на разчетните отношения между дружеството и физическото лице следва да има документ за извършеното разплащане.
Предвид посочените по-горе разпоредби на ЗКПО и ЗСч относно минималния брой задължителни реквизити и при създадената възможност да се проследи и направи връзка между измервателния уред, фактурата за количеството и стойността на изразходената електроенергия за дейността на дружеството и документ за извършеното заплащане, считаме че ще е налице необходимата документална обоснованост. В този случай счетоводният разход за електроенергия ще бъде признат за данъчни цели.
При условие, че дружеството не може да докаже с първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 10, ал. 1 или ал. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗСч, че е налице документална обоснованост счетоводните разходи за електроенергия няма да бъдат признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Оценете статията

Вашият коментар