Относно:Признаване на разходи за лечение.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № …../28.12.2009 г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – …….., Ви уведомяваме следното:
В запитването е посочено следното: самоосигуряващо се лице, управител на ООД, създадено от съпрузи, поставя следният въпрос: Възможно ли е поемането на лечението ми от фирмата и с какви оправдателни документи може да се признае разхода за медикаменти?
Въпросът е зададен при неизяснена фактическа обстановка, поради което изразяваме принципно становище.
Разходите, които юридическите лица могат да извършат във връзка със здравето на персонала са: законово регламентираните за здравословни и безопасни условия на труд по реда на Закон за здравословни и безопасни условия на труд и други относими нормативни актове и социални разходи, предоставени в натура, отговарящи на условията, посочени в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Социални разходи по смисъла на разпоредбата са, предоставените в натура социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда. Същите следва да са предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и посочените наети лица са налице парични взаимоотношение под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В чл. 294 от КТ възможностите за предоставяне на социални придобивки не са посочени изчерпателно, поради което е възможно при решение на общото събрание или от ръководството на предприятието разходи за медицински изследвания, медикаменти и други подобни да бъдат определени като социални, когато са предоставени и достъпни за целия нает персонал в т.ч. за лицата, които са наети по договор за управление и коннрол и са получени в натура. Същите ползвани от работниците и служителите и след това изплатени от работодателя след представяне на фактура не представляват социални разходи в натура по смисъла на ЗКПО. Поради тази причина същите не са облагаеми с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО. По отношение на социалните разходи, които не са предоставени в натура, приложение намира разпоредбата на чл.205 от ЗКПО, която регламентира, че социалните разходи, които не са предоставени в натура и представляващи доход на физическото лице – получател, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физически лица.
Ако са изпълнени условията за признаване на социални разходи по смисъла на определението дадено в ЗКПО, същите следва да са документално обосновани предвид изискванията на чл. 10 от материалания закон, а именно на дружеството да е издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция и фискална касова бележка от фискално устройство, при плащане по касов път. Липсата на документална обоснованост води до непризнаване за данъчни цели на осчетоводените разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Следва също така да се отбележи, че за целите на ЗКПО медицински изследвания, медикаменти и др. подобни, които не отговарят на изискванията на определението за социални разходи и не са определени като задължителни съгласно нормативни актове, свързани с здравословни и безопасни условия на труд, са счетоводни разходи, които не са признати за данъчни цели и с техния размер се увеличава счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, тъй като се третират като такива несвързани с дейността на дружеството.
‘