ОТНОСНО: Признаване на разходи за пътуване и престой за данъчни цели.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № ….02.2010г. при дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – ……., Ви уведомяваме следното:
В запитването са изложени следните факти: в дружеството дейността се извършва от единия от управителите, който е съдружник. Този управител има сключен договор за управление и контрол, който е безвъзмезден. Същият е пенсионер по решение на ТЕЛК и се осигурява като самоосигуряващо се лице само здравно. Във връзка с извършваната дейност управителят /съдружникът/ трябва да пътува до различни градове. За целта възнамерява да ползва автомобил под наем.
Поставени са следните въпроси:
1.Ще се признават ли за данъчни цели на основание чл. 33 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ документално обоснованите разходи за гориво /по пътна книжка/, извършени във връзка с дейността на фирмата, ако фактурите за доставка на гориво са на фирмата?
2.Ще се признават ли за данъчни цели на основание чл. 33 от ЗКПО изплатените средства за командировъчни?
Към запитването не е приложен договорът за управление и контрол, поради което не може да се видят уговорените в него задължения и права на лицето – управител и съдружник.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели се признават следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:
– разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;
Видно от посочената разпоредба са предвидени две условия, които следва да са изпълнени заедно, за да бъдат признати за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, отчетени за сметка на данъчно задълженото лице, а именно:
– пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и
– физическите лица, извършващи пътуването и престоят да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице. По смисъла на разпоредба на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ извънтрудови правоотношения са тези извън посочените в § 1, т. 26, 28 и 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическото лице.
Посочените нормативни основания определят, че разходите за пътуване и престой нафизическо лице в страната ще бъдат признати само при наличие на договорни отношения. Такива са договор за управление по реда на ТЗ между съдружника, който е управител и дружеството или друг договор на основанието, на който лицето /съдружник и управител/ работи в дружеството за реализиране на предмета на дейност, с което се изпълнява едно от изискуемите по смисъла на ЗКПО условия. Следва и тези разходи да са действително свързани с дейността. От съдържанието на възникналото правно отношение ще бъде преценено дали „пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността” на дружеството.
При неизпълнение на едно от посочените в закона изисквания е в сила разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО съгласно, която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на съдружници, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на такива.
Ако са изпълнени условията на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО относно данъчно признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой, следва да се има предвид и общият принцип на корпоративния закон за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл. 10 от материалния закон. При наличие на договор за ползване под наем на превозно средство, за да бъдат признати пътните разходи дружеството следва да разполага с първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводство и фискален бон за закупеното гориво. Определянето на фактическия разход за гориво се извършва на основата на фактически пропътуваните километри, отразени в пътна книжка или пътен лист и разходните норми в зависимост съгласно техническата характеристика, дадена от производителя на превозното средство.
Условията за командироване в страната, размерите на парите за пътуване и престой /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващия и командирования са регламентирани с Наредбата за командировките в страната. Спазването на изискванията на посочените наредби е необходимо условие за изпълнение на изискванията за документална обоснованост.
Нарушението на изискванията за документална обоснованост на разходите за пътуване и престой по реда на чл. 10 от ЗКПО или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО.
С оглед на посочената от Вас информация, че сключения договор е безвъзмезден следва да Ви обърнем внимание, че управителят и дружеството са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО.
Предвид това поемането на ангажимента за извършване на стопанската дейност на дружеството лично от управителя при уговорка да не се заплаща положения труд, би могло да се тълкува като заобикаляне на данъчното законодателство – чл. 77 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 15 от ЗКПО.
‘