3_287/28.01.2011г.
ЗДДС, чл.118
ЗКПО, чл.10
Наредба Н-18/2006г. на МФ, чл.3,ал.1
Относно: признаване за данъчни цели на фактура, плащането по която се извършва чрез използване на лицензирана платежна институция по Закона за платежните услуги и платежните системи
Според изложеното в запитването дружеството притежава фактура за доставка на ел. енергия. Към фактурата липсва касов бон или платежно нареждане, а е налице разписказа платена сума, копие от която e приложена към запитването.
Предвид изложеното се поставя въпроса ще се признае ли тази фактура за данъчни цели?
При така изложенатафактическа обстановка и с оглед разпоредбите Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО, обн. ДВ,бр.105 от 22.12.2007г., посл. изм. ДВ, бр.94 от30.11.2010г.), Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ. бр.106 от 27.12.2006г, посл. изм. ДВ бр.49 от 29.06.2010г.)изразяваме следнотостановище:
На основание чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Изискванията за документална обоснованост са детайлно регламентирани в разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО. Съгласно ал.1 на цитираната разпоредба счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. С цел гарантиране на документалната обоснованост разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО поставя изискване данъчно задължените лица да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
Аналогично изискване съществува и в разпоредбите на ЗДДС, като в чл.118, ал.1 от същия закон е предвидено всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В ал.3 на цитираната правна норма е посочено, че фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка (фискален бон) е и касовата бележка (системен бон), издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки е определен вНаредба Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите.
Съгласночл.3, ал.1 от цитираната наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път или чрез наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Видно от цитираната разпоредба случаите, за които не е задължително издаване на фискална касова бележка са и плащанията чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Това изключение се отнася за наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи(ЗПУПС).
Българската народна банка (БНБ) издава лиценз за извършване на дейност като платежна институция за извършване на дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС. Съгласно чл.17 от ЗПУПС БНБ води публичен регистър на лицензираните от нея платежни институции, като същият е достъпен по електронен път и се актуализира редовно.
В ЗДДС и правилника за приложението му са въведени специални изисквания на които трябва да отговарят данъчните документи, издавани от данъчно задължените лица – фактура, известие към фактура, протокол. В закона това са разпоредбите на Глава единадесета, а в правилника съответно Глава петнадесета. В допълнение информираме, че относно изискванията към данъчните документи е издадено писмо
Изх. № 91-00-288 от 26.09.2008 г. на изпълнителния директор на НАП, което можеда се намери на електронен адрес -www.nap.bg. Към запитването не е приложено копие на самата фактура, поради което не можем да изразим становище относно това дали същата отговаря на изискванията на ЗДДС иППЗДДС.
От приложената към запитването разписка става ясно, че същата се отнася за фактура №72169229/31.07.2010г. за ел.енергия и в нея фигурират данни на „Изипей”АД. След извършена проверка в публичния регистър по чл.17 от ЗПУПС се установи, че посоченото дружество(„Изипей”АД) фигурира в този регистър като лицензирана платежна институция. При това положение се налага извода, че е осъществено плащане на стойността на фактурата чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи. В този случай по силата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ не е задължително издаването на фискална касова бележкаот фискално устройство.
Следователно по отношение на платената чрез наличен паричен превод, извършен от лицензирано за това дружество фактура, освен документа, издаден от същото, не е необходимо дружеството, отправило запитването да разполага с друг, който да удостовери извършеното плащане.
‘