Изх.№………….
ОТНОСНО: Признаване за данъчни цели разходи за транспорт свързани с използване на такси.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО,
Във връзка с постъпило запитване с вх. № …… при дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив, Ви уведомяваме следното:
Лицето поставило въпросите има регистрирано предприятие на ЕТ с предмет на дейност – извършване на стоматологични услуги.
В запитването са поставени следните въпроси:
1. Признават ли се разходите за транспорт свързани с използването на такси за придвижване от местоживеене до местоработата.
2. Какво е счетоводното отразяване на стопанската операция.
Разходите за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно са посочени в чл. 294, т. 3 от Кодекса на труда като възможност за осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности на работници и служители. Социалните придобивки по чл. 294 от КТ в т.ч. посочените за транспорт, документирани по реда на счетоводното законодателствои отчетени като разходи се считат за социални разходи, предоставени в натура по смисъла на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници, служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
Когато физическо лице регистрира предприятие на едноличен търговец, то придобива ново качество – това на търговец /предприятие/ и така му се предоставя възможност да бъде страна по търговско правни отношения с други лица. Придобиването качеството на търговец и образуване на предприятие обаче не създава възможност между физическото лице и предприятието му – едноличния търговец да се сключва трудов договор или договор за управление. Предвид посоченото, физическото лице собственик на предприятието на едноличния търговец не се явява нито работник, нито служител или пък лице, наето по договор за управление и контрол. От това следва, че собственика на предприятието на ЕТ не може да се ползва от социалните придобивки по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
С разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО с данък върху разходите не се облагат социалните разходи за транспорт на работници и служители и на лицата наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно. На основание чл. 47 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. посочената норма от ЗКПО е приложима и от предприятие на едноличен търговец по отношение на облагане на разходите в т.ч. социални разходи в натура, когато същите са определени в полза на неговите работници, служители и лица, наети за управление. Следва да се има предвид изискването на чл. 210, ал. 2, съгласно което не е възможно освобождаване от облагане на социални разходи, когато транспорта е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.
От посоченото до тук може да се направи извода, че независимо дали лицето попада в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО или не, то при транспортна услуга с лек автомобил в т.ч. такси за придвижване от местоживеене до месторабота и обратно не се прилага разпоредбата за освобождаване от облагане с данък върху разходите т.е. е дължим данък върху социалните разходи, предоставени в натура.
По отношение на признаването на разходи за данъчни цели следва да се има предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗКПО, съгласно която за данъчни цели се признават разходи, които са определени като задължителни с нормативен акт. Разходите за транспорт от местоживеене до месторабота не са определени като задължителни с нормативен акт изключвайки дадената възможност в чл. 294 от КТ, поради което изразяваме мнение, че тези разходи се явяват несвързани с дейността. При условие, че разходи за транспорт в т.ч. и за такси са отразени в счетоводството на предприятието се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
‘