програма „Творчески стипендии за подпомагане на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата“ 225

Изх. № ЕП-04-10-11
Дата: 19.05.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 50;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 26, буква „и“;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 5, ал. 2;
КСО, чл. 6;
ДР на КСО, § 1, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 40;
ДР на ЗЗО, § 1, т. 18.

ОТНОСНО: програма „Творчески стипендии за подпомагане на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата“

С Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. ЕП-04-10-11 от 15.05.2020 г., посочвате условията относно прилагане на Програма „Творчески стипендии за подпомагане на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата“. Допустими кандидати по тази програма могат да бъдат културни дейци – самоосигуряващи се лица, включително самонаети, физически лица, работили през 2019 г. на граждански договори, упражняващи свободна професия – в областта на културата и изкуствата, чиято дейност е пряко свързана с публично представяне на културен продукт. Основното изискване по програмата е средномесечният осигурителен доход за 2019 г. на въпросните лица да е до 1000 лева. Във връзка с определяне на този доход поставяте следните въпроси:
1. Допустими ли са по тази програма лица, в чиито годишни данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е деклариран доход от трудови правоотношения, но декларациите са подадени в качеството на самоосигуряващо се лице, начислени са осигурителни вноски върху дохода и е формиран осигурителен доход?
2. Допустими ли са по тази програма лица, в чиито годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ не са посочени осигурителни вноски и не е формиран осигурителен доход по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), върху който да бъде извършена проверка за целите на програмата?
3. Допустими ли са по тази програма лица, които през 2019 г. са осигурени единствено по чл. 40 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)?
4. Допустими ли са по тази програма лица, които през част от 2019 г са полагали труд по трудови правоотношения, но са се самоосигурявали към края на 2019 г. за период не по-кратък от 6 месеца?
С оглед функционалната компетентност на НАП, поставените въпроси и относимата нормативна уредба изразявам следното становище, свързано с осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, визирани в програмата:
Обществените отношения, свързани със държавното обществено осигуряване и допълнителното социално осигуряване, се уреждат с КСО, а свързаните със здравното осигуряване – съответно със ЗЗО.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е изведена в чл. 10 от същия кодекс. С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО е дефинирано понятието „самоосигуряващо се лице“ за целите на държавното обществено осигуряване. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В зависимост от осъществяваната трудова дейност основанието за осигуряване по КСО за самоосигуряващите се лица се определя с разпоредбите на чл. 4, ал. 3 т. 1, 2 и 4 от кодекса.
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица се урежда с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО самоосигуряващите се лица се считат за осигурени лица за времето, през което са изпълнени кумулативно следните условия:
• извършват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от същия кодекс и;
• за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
По смисъла на ЗЗО „самоосигуряващо се лице“ е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си (§ 1, т. 18 от ДР на ЗЗО).
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и определят окончателен размер на осигурителния доход за здравно осигуряване съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
1. В хипотезата на въпрос № 1 попадат самоосигуряващите се лица, когато са получили доходи във връзка с правоотношения, които по смисъла на § 1, т. 26, б. „и“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ се считат за трудови и тези доходи се облагат по определения в закона ред за доходи от трудови правоотношения. В този случай самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване и определят окончателен размер на осигурителния доход по предвидения ред в КСО, съответно в ЗЗО.
2. Във връзка с въпрос № 2 описаният случай може да възникне:
* когато самоосигуряващото се лице по КСО е осигурено и за общо заболяване и майчинство. Тогава за периодите на временна неработоспособност не се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, съответно ако временната неработоспособност е с продължителност през цялата година и не са получавани доходи не се прави и годишно изравняване на осигурителния доход за социално осигуряване. В този случай се внасят здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Например, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането.
* когато самоосигуряващото се лице е пенсионер и на основание чл. 4, ал. 6 от КСО осигуряването по същия кодекс е по негово желание. В този случай се внасят здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
3. По отношение на въпрос № 3 следва да обърна внимание, че с разпоредбата на чл. 40 от ЗЗО се определя редът за здравно осигуряване на всички лица, които подлежат на задължително осигуряване в НЗОК. Така формулиран въпросът означава, че визираните лица не подлежат на социално осигуряване по КСО и не са самоосигуряващи се по смисъла на кодекса. Допускайки, че имате предвид лицата по чл. 40 ал. 5 от ЗЗО, които са самоосигуряващи се по смисъла на ЗЗО, но не са самоосигуряващи се лица по КСО, в повечето случаи това могат да бъдат лица декларирали доходи, които не са свързани с трудова дейност, съответно не подлежат на задължително осигуряване по КСО, примерно доходи от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, доходи от отстъпване на авторски права, както и доходи от работа без трудово правоотношение, за които възложителят не дължи осигурителни вноски, тъй като не попадат в обхвата на разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, и др. доходи. В тези случаи лицата внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО и извършват годишно изравняване на осигурителния доход само за здравно осигуряване съгласно данните от годишната данъчна декларация.
По отношение на въпрос № 4, считам че за част от месеците на 2019 г. въпросните лица са притежавали качество на самоосигуряващи се лица, съответно имат задължение да определят окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.
В заключение следва да отбележа, че преценката по прилагането на програмата по отношение на визираните лица е извън функционалната компетентност на НАП.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Облагане на доходи от продажба на движимо имущество по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) придобити през 2007 г.

Изх. № 24-32-186……………..Дата: .…………… .2008 г.ОТНОСНО: Облагане на доходи от продажба на движимо имущество по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) придобити

общата система на данъка върху добавената стойност, който е задължителен и се прилага във всички държави членки на Общността. Съгласно чл.18, пар.1 от Регламента, доставчикът на услуги може да счита,

№1871-1/09.01.2013 г. чл.21, ал.2 от ЗДДС В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване,заведено с вх. № .,в което е описана следната фактическа обстановка: Българско

попълване на Сравка за окончателния размер на осигурителния доход за 2009 г. и декларация образец № 1 по Наредба Н-8 от 2005 г. от лице упражняващо свободна професия, което едновременно е осигурено и

2_433/ 15.03.2010 г.КСО-чл.6, ал.8ОТНОСНО: попълване на Сравка за окончателния размер на осигурителния доход за 2009 г. и декларация образец № 1 по Наредба Н-8 от

дължими вноски за ДОО, ДЗПО в универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване върху среднодневното брутно възнаграждение за първия ден от временната неработоспособност и облагането му с данък по ЗДДФ

1_157/04.09.2007г.КСО Чл.40,ал.4 ОТНОСНО : дължими вноски за ДОО, ДЗПО в универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване върху среднодневното брутно възнаграждение за първия ден от временната

ползването на данъчни преференции по ЗМДТ от лица с установена по съответния ред степен на намалена работоспособност, Ви уведомяваме:

Изх. № 94-В-86Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………В отговор на поставените от Вас въпроси относно ползването на данъчни преференции по ЗМДТ от лица с установена по

Писмо с Изх. №23-22-698; 15.05.2019 г.; чл.3, ал.1 от ЗДДС; чл.96, ал.1 от ЗДДС; ; В запитването е изложена следната фактическа обстановка.; Основният предмет на д

Изх. №23-22-69815.05.2019 г. чл.3, ал.1 от ЗДДСчл.96, ал.1 от ЗДДС В запитването е изложена следната фактическа обстановка. Основният предмет на дейност на юр. лице е