Работа в две държави членки

Изх. № М-94-т-123
Дата: 08.07.2019 год.
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 9, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 1, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 1, т. 4;
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 1, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 1, т. 2;
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 29;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 1.

ОТНОСНО: Работа в две държави членки

Във Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. №М-94-Т-123/17.04.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Самоосигуряващо се лице, извършващо трудова дейност в България като художник (свободна професия), получава предложение за работа в Германия, където ще извършва дърводелски дейности за работодател, който е самостоятелно заето лице в Германия, в рамките на няколко седмици.
Поставени са следните въпроси:
1. Какъв документ трябва да бъде издаден от самоосигуряващото се лице в България на работодателя в Германия?
2. По какъв начин следва да се декларират и обложат доходите на лицето, получени в Германия?
3. Има ли задължение работодателят в Германия да удържа задължителни осигурителни вноски и данъци или тези доходи се считат като доходи, получени в страната по без трудово правоотношение и следва да се приспаднат 25 на сто разходи за дейността?
С оглед изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по въпросите, които са от компетентността на НАП:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. В писмото Ви липсват такива данни. Поставените от Вас въпроси са формулирани общо и са свързани със задължения на други лица, които остават анонимни. Освен това не става категорично ясно какъв е видът на правоотношението с чуждестранното лице, като най вероятно става въпрос за извънтрудово правоотношение. В тази връзка следва да имате предвид, че изразявам само принципно становище по поставените въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу.
По отношение на задължителните осигурителни вноски:
Спрямо лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Приложимо законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 и се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност). Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави членки за посочения в него период.
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване.
Дефиниция на понятието „пребиваване” за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването са посочени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.
Институцията на държавата членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице. Следствие от определяне на приложимото законодателство се определя и държавата, по чието законодателство се внасят задължителните осигурителни вноски.
При условие че упоменатото в запитването лице пребивава на територията на България, е необходимо да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП за обстоятелството, че упражнява дейност в две държави членки, за да бъде определено приложимото за лицето законодателство в конкретната хипотеза.
В случай че на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 спрямо лицето бъде определено като приложимо българското законодателство, то за цялата му трудова дейност на територията и на двете държави членки ще се прилага българското законодателство и задължителните осигурителни вноски ще са дължими в България.
Осигурителите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент №987/2009).

По отношение на облагането:
Предвид предоставената в запитването информация относно престоя на физическото лице в Германия в рамките на няколко седмици най-вероятно става въпрос за местно лице на България, а местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина ,по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. Тъй като в случая трудът се полага в Германия, съответно и придобитите доходи ще бъдат от източник в чужбина.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Доходите от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, а облагаемият доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с определен размер на разходи за дейността, в зависимост от вида на извършваната дейност.
В запитването не е конкретизиран видът на извършваните от лицето „дърводелски дейности“, поради което приемам, че доходите са от дърводелски дейности от общ характер, а не авторски възнаграждения. Предвид това придобитите от физическото лице доходи във връзка с извършваните от него дърводелски дейности в чужбина ще подлежат на облагане по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, като при определянето на облагаемия доход се приспадат 25 на сто разходи.
От друга страна, според разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай следва да се има предвид сключената Спогодба между Република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО), обн. в ДВ, бр. 6 от 18.01.2011 г., в сила от 21.12.2010 г.
Доходите от стопанска дейност попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 7 от горепосочената СИДДО между България и Германия. Тази разпоредба регламентира данъчното облагане на печалбите от стопанска дейност, вкл. и на доходите на физически лица от професионални услуги и други дейности с независим характер (чл. 3, ал. 1, б. „е“ във връзка с б. “ж“ от СИДДО). Съгласно посочената правна регламентация изразът „печалби от стопанска дейност“ се отнася за доходите/печалбите както на юридическите, така и на физическите лица. По смисъла на чл. 7, ал. 1 от посочената СИДДО, печалбите които физическото лице ще получи във връзка с осъществената от него стопанска дейност на територията на Германия следва да бъдат обложени с данък само в България, освен ако лицето не извършва дейността чрез място на стопанска дейност, намиращо се в чуждата държава. Видно от представената в запитването фактическа обстановка обаче, осъществяваната от лицето стопанска дейност на територията на Германия ще бъде „за няколко седмици“, поради което не би имало основания да се приеме, че лицето ще формира място на стопанска дейност в чуждата държава. В този случай печалбите/доходите на лицето ще подлежат на облагане само в България.
Допълнително следва да се има предвид, че ако българското местно физическо лице е в трудови правоотношения с немското самонаето лице, то тогава доходите, които то ще реализира следва да бъдат квалифицирани като доходи от трудови правоотношения и ще попаднат в обхвата на чл. 14 от СИДДО между България и Германия. По смисъла на чл. 14, ал. 1 от посочената СИДДО, Германия може да обложи доходите, получени от лицето за труда, положен на нейна територия. В този случай, с цел избягване на двойното данъчно облагане, на основание чл. 22, ал. 2, б. „а“ от Спогодбата, България ще освободи от облагане тези доходи, прилагайки метода освобождаване с прогресия.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на плащането – при плащане в брой или на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода – при безналично плащане. В съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лицето, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода и се декларира в декларацията по чл. 55, ал. 1 от същия закон.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местното физическо лице е задължено да декларира придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, както от източници в България, така и от чужбина, в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството.

Оценете статията

Вашият коментар