разполагане на зарядни станции за зареждане на електрически

ОТНОСНО: разполагане на зарядни станции за зареждане на електрически
автомобили и отчитане на приходите и дължимите данъци по ЗДДС и ЗКПО.

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-14/ 11.01.2018г.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството извършва дейност по преработка на месо и месни изделия, които продава както на едро, така и в магазинната си мрежа на дребно. Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Намеренията са да развие още един вид дейност, а именно – да се закупят зарядни станции /колонки за зареждане/ на електрически автомобили, които ще бъдат разположени на наети места, от където електромобилите да имат достъп, за да се зареждат с електрическа енергия. Зареждането на автомобилите ще се извършва на самообслужване. Заплащане ще се извършва с дебитна или кредитна карта.
Поставени са следните въпроси:
1. Ще се счита ли това като продажба на електрическа енергия или е услуга по зареждането на автомобил?
2. По какъв начин ще се отчита зареденото количество електрическа енергия за целите на данъчното облагане и съответно приходите от продажбите?
3. Необходимо ли е да има касов апарат към всяка зарядна станция?
4. Облагането по ЗДДС като продажба на стока или услуга се счита?
5. Следва ли с оглед спазването на данъчното законодателство, вместо да се заплаща зареденото количество ел.енергия, на лицата, ползващи ел.енергията за зареждане на автомобилите си, да се таксуват само за самото паркомясто с оглед времето на пребиваване на автомобила докато се зарежда, а самото зареждане да бъде безвъзмездно?
6. Ще възниква ли право на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС за изразходената ел.енергия от дружеството?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):
Данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство. С писмо изх. № 16-12-261/08.09.2017 г. на Дирекция „Данъчна политика“, е изразено становище по прилагане на счетоводното законодателство във връзка с отчитането на приходите от дейността по зареждане на електромобили. Изразено е следното становище: „От представената в писмото информация не става ясно при условията и по реда на кои счетоводни стандарти се съставят и представят годишните финансови отчети на предприятието. Поради това настоящето становище е изготвено при допускането, че предприятието прилага Националните счетоводни стандарти.Що се отнася до това кога се признава прихода, това зависи изцяло от реалното извършване на услугата по зареждане на електромобилите и няма задължително връзка с нареждането на платежната услуга или самото постъпване на паричния превод в банковата сметка на доставчика на услугата по зареждане. Съгласно т. 5.1 от Счетоводен стандарт (СС) ) 18 – Приходи, приходът се признава , когато:
– е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката;
– сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;
– направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени;
– приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи (принцип на съпоставимост между приходите и разходите).
Приходът, свързан със сделки за извършване на услуги, се признават съгласно т. 7.1, т. 7.2 и т. 7.3 от СС 18.
Следователно признаването на приходи от услуга за зареждане на електромобили е свързан с реалното извършване на услугата по зареждане, т.е. когато предприятието реализира икономическа изгода, сумата от прихода е ясна и изчислима и разходите, кореспондиращи със сделката, могат надеждно да се измерят.“
Данъчният финансов резултат се формира при спазване на изискванията на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО като счетоводният финансов резултат /§ 1, т. 16 от ДР на ЗКПО/ се преобразува с данъчните постоянни разлики; данъчните временни разлики; други суми в случаите, предвидени в този закон. В данъчния закон няма специални изисквания във връзка с дейността по зареждане на електрически автомобили. За да бъде верен данъчният резултат, е необходимо правилно да се отчете счетоводния резултат при спазване изискванията на Закона за счетоводството и приложимите към дейността счетоводни стандарти за отчитане на приходи, разходи, формиране на себестойност на услугата, отчитане придобиването на дълготрайни активи и други относими към конкретната дейност.
По Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС):
Доколкото доставката се определя като „услуга по зареждане на електромобил“ и същата, съгласно общите разпоредби на чл.12, ал.1 от ЗДДС попада в обхвата на облагаемите доставки, ще са приложими общите разпоредби на ЗДДС.
За получените от дружеството стоки и услуги, предназначени за осъществяването на облагаеми доставки, съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС ще е налице право на приспадане на данъчен кредит. За целта е необходимо да се съобразят и нормите на чл.71 и чл.72 от ЗДДС.
Обръщам внимание и на факта, че право на приспадане на данъчен кредит за стоки и услуги е налице при осъществяване на последваща облагаема доставка. Ако дружеството закупи стоки и услуги и използва същите за осъществяване на безвъзмездна доставка, предвид ограничителното условие на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги.

По Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №Н-18/2006 г.)
По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В запитването не е посочен начина на заплащане на предоставяната услуга. Предвид това и в случай, че заплащането става чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, следва да се извърши проверка в публичния регистър по чл. 17 от ЗПУПС, воден от Българска народна банка, за да се установи дали по дружество фигурира в този регистър като лицензирана платежна институция. В случай, че същото е вписано в регистъра като платежна институция и при условие, че плащането се извършва по изброените в чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. начини, няма да е налице задължение за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.
В случай, че плащането не се извършва чрез дружество, доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС и по изброените в чл. 3, ал. 1 начини, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.

Оценете статията

Вашият коментар