Изх. №М-26-Ф-36
Дата:27.03.2014 год.
ЗДДФЛ, чл. 42;
ЗДДФЛ, чл. 49;
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 6.
ОТНОСНО:Ред за попълване на данни в декларации образец № 1 и образец № 6 при определяне на годишния размер на данъка по чл. 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
По повод Ваше запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № М-26-Ф-36 от 29.01.2014 г., Ви уведомявам следното:
На основание чл. 42, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Месечна данъчна основа се намалява с предвидените в чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчни облекчения и получената разлика се умножава по данъчна ставка 10 на сто, съгласно чл. 42, ал. 4 от закона. По този начин се изчислява дължимия от работника/служителя авансов данък за доходите от трудови правоотношения, който се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец, предвид нормата на чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ. Предвид това, авансовият данък по чл. 42 от ЗДДФЛ се удържа от работодателя при начисляването на възнагражденията на работниците и служителите и се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Следователно, при определянето на облагаемия доход за целите на авансовото облагане, водещ е принципът на начисляването на дохода.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа, намалена с предвидените данъчни облекчения, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. В тази връзка, в разпоредбите на чл. 49, ал. 5, 6 и 7 от ЗДДФЛ е регламентирано удържането или възстановяването на разликата между определения годишен размер на данъка за доходите от трудови правоотношения и размера на авансово удържания данък за тези доходи.
Когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година. Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето, като възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица. За разлика от авансовото облагане, при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения (при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ) е възприет друг принцип – принципът на придобиване на дохода.
Следователно, доходите по трудови правоотношения, придобити през 2013 г., включително изплатения аванс за месец декември 2013 г., участват при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък за доходите от този източник по реда и при условията на чл. 49 от ЗДДФЛ за 2013 г. Когато в резултат на това преизчисление се получи данък за довнасяне от лицата, това е данък, който на основание чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ следва да бъде удържан от работодателя.
На основание чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ и чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, работодателите периодично представят информация за данъка по ЗДДФЛ удържан върху доходите по трудови правоотношения. Данните се представят в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.), издадена от министъра на финансите. В декларация образец № 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“, приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г., данъкът по чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ следва да се посочи в полето на т. 16 „Удържан данък по чл. 42 и чл. 49, ал. 5 ЗДДФЛ“ с код за вид плащане 9, но като обща сума, т.е. ако за едни лица има данък за довнасяне, а за други данък за възстановяване в това поле следва да се посочи крайният резултат – размерът на данъка, който работодателят следва да довнесе по чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ. В случай, че тази сума като цяло за предприятието е отрицателна величина, т.е. има надвнесен данък, който подлежи на възстановяване на лицата на основание чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ, то на основание чл. 49, ал. 7 от ЗДДФЛ се извършва прихващане от дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. Удържаният данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за месец декември след извършеното прихващане ще се посочи в декларация образец № 6, в поле 16 „Удържан данък по чл. 42 и чл. 49, ал. 5 ЗДДФЛ“ с код за вид плащане 8, ако изплащането на облагаемия доход е направено след 31.12.2013 г .
По отношение на попълването на данните в декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице“, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. в полетата на т. 31 “Начислен месечен облагаем доход“ и т. 31а „Начислен месечен данък“,следва да имате предвид, че в тези полета се посочват начисления месечен облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ и съответно начисления месечен данък, като резултатът от годишното преизчисление на данъка по чл. 49 от ЗДДФЛ не намира отражение в декларация образец № 1. В полето на т. 31 се попълва трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, начислени за съответния месец, с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, а в полето на т. 31а се попълва размерът на начисления от работодателя данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ, при положение, че поле 31 е попълнено. Предвид това, пълно съответствие между посочваните суми в декларация образец № 1 и декларация образец № 6 не може да съществува. Още повече, данните в декларация образец № 1 са персонални и се посочват за всяко лице поотделно, а в декларация образец № 6 се посочват общите сумите на данъка за цялото предприятие.
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘