Изх. №М-24-36-59
Дата:27.08.2015 год.
ЗДДФЛ, чл. 29;
ЗДДФЛ, чл. 30;
ЗДДФЛ, чл. 53, ал. 2.
По повод постъпило писмено запитване в ЦУ на НАП, препратено от дирекция ОДОП – гр. Варна и заведено с вх. № М-24-36-59 от 29.06.2015 г., Ви уведомявам следното:
В запитването с цел уеднаквяване на практиката по прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) са поставени следните въпроси:
1.Лицата, които се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), в кои приложения могат да приспадат внесените от тях през годината авансови здравноосигурителни вноски, както и изравнителните такива? Възможно ли е такива вноски да бъдат приспадани при формирането на годишната данъчна основа в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация?
2.В случаите когато лица, които са ползвали отстъпка по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, подадат коригираща декларация след 31 март на годината, следваща годината на придобиването на доходите (със или без съобщение по чл. 103 от ДОПК), ще се запази ли правото им за ползване на отстъпка, включително и когато новото данъчно задължение е по-малко от първоначално определеното?
Предвид така формулираните въпроси и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
На основание чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, посочени в разпоредбата в зависимост от вида на упражняваната дейност. Съгласно чл. 30 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа се определя като облагаемият доход, придобит през данъчната година и формиран по реда на чл. 29, се намалява с:
– вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се:
– с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО.
Следователно, предвид цитираната разпоредба при определянето на годишната данъчна основа по чл. 30 от ЗДДФЛ за доходите от друга стопанска дейност следва да се приспадат само вноските, които се дължат като самоосигуряващо се лице, включително определените за довнасяне в годишната данъчна декларация и не е регламентирана изрична законова възможност за приспадане на вноските по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Поради това вноските по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО не могат да се приспадат при формиране на годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност, подлежащи на деклариране в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация.
За вноските по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, в ЗДДФЛ е предвидена възможност да се приспадат само при формиране на годишна данъчна основа за доходи от:
• наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, подлежащи на деклариране в Приложение № 4 на годишната данъчна декларация (чл. 32 от ЗДДФЛ);
• други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ, подлежащи на деклариране в Приложение № 6 на годишната данъчна декларация (чл. 36 от ЗДДФЛ),
По втори въпрос:
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, лицата, които подадат годишна данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срока по чл. 67, ал. 4 от същия закон. Видно от цитираната разпоредба, правото на отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се ползва, когато едновременно са изпълнени следните условия:
?годишната данъчна декларация е подадена по електронен път в срок до 31 март на следващата година;
?към момента на подаване на декларацията физическото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; и
?данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация е внесен до 30 април на следващата година.
По силата на чл. 104, ал. 1 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК), след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация (чл. 104, ал. 2 от ДОПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация (чл. 103, ал. 2 от ДОПК).
Предвид цитираните разпоредби, без оглед на причината за подаването на коригираща декларация, при наличието на такава, подадените преди това данъчни декларации нямат правна стойност и не пораждат права и задължения за подателя им.В този смисъл, когато новата годишна данъчна декларация е подадена след 31 март, вече не е изпълнено едно от задължителните условия, регламентирани в чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, а именно декларацията да е подадена в срок до 31 март. Поради това в случаите на подадена коригираща декларация след законоустановения срок – 31 март, независимо дали определеното ново данъчно задължение е в намален или увеличен размер спрямо първоначално декларираното от лицето, липсва правна възможност за ползване на отстъпка от 5 на сто на основание чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/Г. ДИМИТРОВА/’