.
3_524/23.04.2021 г.
ЗДДС, чл. 118, ал. 1 и ал. 3;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1 и ал. 8;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 2, ал. 2, т. 5
ОТНОСНО: регистриране и отчитане на продажби на стоки чрез автомат на самообслужване при заплащане чрез ПОС терминал
Според изложеното в запитването, дейността на дружеството е свързана с търговия на дребно с фармацевтични стоки. Във връзка с осъществяването на търговската дейност е закупена вендинг машина за фармацевтични стоки. Вендинг машината разполага с вградено ПОС терминално устройство за разплащане чрез дебитни и кредитни карти. Автоматът на самообслужване е снабден с фискално устройство (ФУ), което е регистрирано в системата на НАП, но той отчита само продажбите, извършени в брой. Продажбите, извършени с плащане чрез ПОС терминалното устройство, не се отчитат чрез ФУ и съответно информацията за тях не се изпраща в НАП. Във връзка с това дружеството е отнесло въпроса към сервизната фирма, която поддържа касовите апарати, откъдето са отговорили, че не може да се постави втори касов апарат за продажби извършени с картови плащания и нямат решение на проблема. Към момента е изключена функцията на вендинг машината за извършване на продажби с плащане през ПОС терминалното устройство.
Посочва се още, че за счетоводни и данъчни цели, машината има и софтуер, който прави справки на извършените продажби, платени през ПОС терминалното устройство и в брой. Платените суми от ПОС терминала постъпват в банковата сметка на дружеството.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Може ли при извършване на продажби от вендинг машината, платените чрез ПОС терминала суми да се третират като банкови плащания?
2. Ако не се третират като банкови плащания, по какъв начин трябва да бъдат отчетени продажбите чрез ПОС терминал? Възможно ли е банката оператор да подава такава информация към масивите на НАП?
3. Какви действия трябва да се предприемат, за да може да се използват пълноценно възможностите на вендинг машината и да се извършват продажби, платени в брой и чрез ПОС терминалното устройство?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г.) и Наредба № Н-18/2006 г. (обн. ДВ, бр.106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 17 от 26.02.2021 г.) е изразено следното становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
По силата на чл. 118, ал. 3, изр. първо и второ от ЗДДС, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП, са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУСП), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
В общия случай, Наредба № Н-18/2006г. свързва момента на издаването на фискална касова бележка с този на плащането. Съгласно чл. 25, ал. 6 изр. второ от Наредба № Н-18/2006г., при продажби по чл. 3, ал. 8 (продажби от автомат на самообслужване) фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС (фискално устройство, вградено в автомат за самообслужване).
В § 1, точка 12 от допълнителните разпоредби към Наредба № Н-18/2006г. е дефинирано, че „автомат на самообслужване” е устройство, позволяващо на потребителя да получи от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер.
За целите на Наредбата, в чл. 2, ал. 2, т. 5 е посочено, че фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС) е вид от фискалните устройства. Съгласно чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г., лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба:
1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или
2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител.
Предвид цитираните разпоредби, при извършване на продажба на стоки (фармацевтични продукти) от автомат на самообслужване, всяко плащане, включително когато е извършено с банкова кредитна или дебитна карта чрез ПОС-терминал подлежи на регистриране чрез ФУ и за него е налице задължение за издаване на касова бележка. При отчитане на продажбите чрез ФУВАС, тези фискални устройства задължително следва да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите.
Разплащанията с банкови карти чрез ПОС-терминала не са сред изброените изключения, разписани в чл. 3, ал. 1 от наредбата, при които лицата могат да не отчитат извършените продажби чрез ФУ и които дружеството може би визира, посочвайки ги в запитването като „банкови плащания“. С оглед на това, всякакъв друг ред за регистрация на продажбите, осъществени от автомата на самообслужване и подаването на данни за тези продажби към НАП, като справки от счетоводни софтуери, информация за постъпили суми от продажби по банкови сметки, и други подобни, би бил в нарушение на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
При положение, че дружеството желае да извършва продажби на фармацевтични стоки чрез автомата на самообслужване, които да бъдат заплащани от клиентите чрез дебитни и кредитни карти, е необходимо конфигурацията на вендинг машината да бъде разработена по начин, по който плащанията, осъществени през ПОС-терминал, да бъдат отчитани от ФУ, вградено в автомата и за тях да се издава фискална касова бележка (визуализирана или на хартия). В случай, че това се окаже технически невъзможно, тази опция за плащане следва да бъде изключена от активните функционалности на вендинг машината.