1000 -София, бул. “Княз Дондуков” № 52
Изх. № 24-34-546
ДО
Г-Н ………………………..,
ОТНОСНО: режима на доставките, свързани с продажба на вземане, съгласно ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.)
Въз основа на информацията, описана в запитването, не е възможно да бъде изразено конкретно становище, касаещо разясняване на данъчното законодателство. Доколкото към това запитване не е представен договор, сключен по повод на конкретната сделка, а и в самото запитване не е описана изчерпателно фактическата обстановка, от която да може да стане ясно какво е постигнатото споразумение между страните, може да имате предвид следното, което по принцип е относимо към този вид сделки.
С разпоредбата на чл.12. ал.1 от ЗДДС са регламентирани облагаемите доставки, извършени от данъчно задължено лице, от обхвата на които са изключени случаите, в които ЗДДС предвижда друго.
В този смисъл, при определянето на режима на доставка по продажба на вземане, следва да се има предвид изричната норма на чл. 46. ал. 1, т.3 от този закон, съгласно която е предвидено, че доставката на финансова услуга е освободена в случаите на сделка, свързана с вземания, които не са факторинг.
В ЗДДС и останалите данъчни закони не се съдържа легално определение за понятието ..цесия“.
В ЗДДС и правилника за неговото прилагане не е дефинирано и понятието „факторинг“, но такава дефиниция се съдържа в друг данъчен закон – ЗКПО. а именно:
Съгласно §1. т.24 от ДР на ЗКПО (отменен): „факторинг е сделка, при която едно лице (фактор) купува по силата на договор за цесия еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, като поема риска от събирането на тези вземания срещу заплащането на определено възнаграждение“.
Съгласно §1, т. 11 от ДР на ЗКПО (действащ): .”фактории” е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение“.
1
За целите на ЗДДС не следва да се прави разлика между гражданска и търговска сделка (виж чл. 55. ал. 1 ТЗ, чл. 99 и сл. ЗЗД).
Следва да съобразите и обстоятелството, че ако цесията е безвъзмездна, каквато правна възможност съществува, сделката няма да бъде обект на облагане с ДДС (по аргумент на противното от чл.2. ал.1 от ЗДДС).
Водени от горното, за всеки конкретен случай следва да се извърши анализ на характера договора (дали се касае за прехвърляне на вземане или факторинг), което води до различно данъчно третиране по ЗДДС (облагаема или освободена доставка).
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП //:
‘