1000 -София, бул. “Княз Дондуков” № 52
Изх. № 24-34-575
ДО
Г-Н ………………………..,
Във връзка с писменото Ви запитване, относно задължение на Ваш клиент за закупуване на фискално устройство, заведено внас вх. № 24-34-575/02.07.2007 г., изразявам следното становище:
Съгласно чл.17, ал.1, т.2 от Закон за националната агенция за приходите (обн. ДВ. бр. 112/2002г., …изм.бр.105/2006г.) агенцията обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им.
Като счетоводител на свободна практика Вие задавате въпрос свързан с дейността на Ваш клиент, извършващ патентна дейност в магазинно помещение с регистриран касов апарат и ползва съседно помещение с отделен вход за друга (непатентна) дейност като ОФИС.
Поставения от Вас въпрос е: „Налага ли се закупуване на втори касов апарат за офиса за обслужване на инцидентни плащания в брой, при положение че двете помещения са едно до друго,без вътрешна връзка помежду им, и технически е възможно ползването на един касов апарат?“.
Тъй като писмото Ви не се съдържа идентификационни данни на клиента Ви, както и по-детайлна информация за фактическата обстановка изготвеният отговор третира принципни положения по прилагане на Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ. бр. 106/2006 г., изм. ДВ. бр.7/2007г.).
По силата на чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл.10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), задължение за издаване на фискална касова бележка съществува във всички случаи на извършване на продажби на стоки и услуги, освен в случаите когато плащането се извършва по банков път. Регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) се извършва по ред, определен с Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13,12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ. бр. 106/2006 г., изм. ДВ. бр.7/2007 г.).
Фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства (арг.чл. 118, ал.2 от ЗДДС).
Съгласно чл.З, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път.
В конкретния случай по реда на чл.25 от Наредба № Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава задължително, за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е по банков път и независимо от документирането с първичен счетоводен документ. Фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането и се предоставя на клиента едновременно с получаване на плащането.
Това означава, че трябва да бъде създадена такава организация на работа, че независимо от това в кой от обектите се предоставя стоката или услугата на клиента, плащането да се извършва винаги в обекта където е разположен касовия апарат. Логично е това да бъде обекта с по- голям клиентопоток.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП //:
‘