рилагането на чл. 24, ал. 2, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № 24-39-35
Дата:23.03.2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 5
ОТНОСНО: Прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
По повод Ваше писмено запитване до Дирекция ОДОП – …, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-39-35 от 01.03.2017 г., изразявам следното становище:
Според фактическата обстановка, описана в запитването Ви, дружеството Ви се занимава с предоставянето на счетоводни услуги и във връзка с новата Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Обн., ДВ, бр. 2/06.01.2017 г.) поставяте следните въпроси относно третирането на плащанията на квартирни пари съгласно чл. 5 от Наредбата:
1.Ако страните се договорят и включат допълнително заплащане на квартирните пари в допълнителното споразумение по чл. 2, ал. 1 от Наредбата или в трудовия договор по чл. 3, ал. 1 от Наредбата в размер на сумата, заплатена за престой в хотел в съответното място на командироването за периода на командировката по чл. 121а от КТ, то това плащане на квартирните пари ще представлява ли облагаем доход за командированото лице съгласно ЗДДФЛ?
2.Ако няма изрична договорка за допълнително заплащане на квартирните пари в допълнителното споразумение по чл. 2, ал. 1 от Наредбата или в трудовия договор по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, това означава ли, че командированото лице поема само и за своя сметка разходите за квартирни (хотел, хостел, наем на квартира и др.) в мястото на командироване за периода на командировката по чл. 121а от КТ?
Предвид изложената фактическа ситуация, поставените въпроси и относимата нормативна уредба Ви уведомявам за следното:
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите регистрираните лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. В случая въпросите не се поставят от данъчно задължените лица, а от друго лице и в този смисъл запитването е насочено към проучване становището на Националната агенция за приходите относно данъчните ефекти в представена хипотетична фактическа обстановка. В тази връзка Ви уведомявам, че изразявам само принципно становище по поставените от Вас въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу:
В сила от 30.12.2016 г. командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е регламентирано в чл. 121а от Кодекса на труда (КТ).По смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
-за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
-в предприятие от същата група предприятия.
На основание чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Съгласно чл. 121а, ал. 8 от КТ условията и редът за командироване и изпращане се определят с наредба на Министерския съвет. В тази връзка с ПМС № 382 от 29.12.2016 г. е приета Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.). На основание чл. 2 от тази наредба, при командироване на работници и служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. При изпращане на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят уговарят в трудовия договор по чл. 107р, ал. 1 КТ условията на работа за работника или служителя в предприятието ползвател (чл. 3, ал. 1 от Наредбата). В чл. 5 на Наредбата изрично е регламентирана възможността в споразумението по чл. 2, ал. 1 и в трудовия договор по чл. 3, ал. 1 страните да договарят и плащането на квартирни пари.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 5, буква „а“ от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство. Следователно, ако на основание цитирания по-горе чл. 5 от Наредбата е договорено плащането на квартирни пари, същите ще бъдат освободени от облагане, ако са документално доказани по реда на действащото законодателство.
Изразяването на становище по втория въпрос не е в правомощията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП изпълнителният директор организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин. В тази връзка следва да имате предвид, че компетентно да изрази становище по втория въпрос от запитването Ви е Министерството на труда и социалната политика.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/’

Оценете статията

Вашият коментар