рилагането на чл. 24, ал. 2, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № 24-39-36
Дата:29-03-2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 5
ОТНОСНО: Прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
По повод Ваше писмено запитване до Дирекция ОДОП – …, препратено по компетентност вна НАП и заведено с вх. № 24-39-36 от 01.03.2017 г., изразявам следното становище:
Според фактическата обстановка, описана в запитването Ви, ЕАД „Т“ командирова и изпраща работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (в предприятие от същата група предприятия). Посочили сте, че служители на дружеството са изпратени да извършват дейности по проекти във Великобритания, като за всички има издадени формуляри А 1 за период повече от 6 месеца. В тази връзка предоставяте следните въпроси:
1.Когато българското дружество изплаща разходите за квартира на служителите, те водят ли се като облагаем доход и трябва ли да се начисляват към възнагражденията?
2.Когато квартирата се изплаща от приемащото дружество, следва ли да се облага в България като доход на лицата?
Предвид изложената фактическа ситуация, поставените въпроси и относимата нормативна уредба Ви уведомявам за следното:
В сила от 30.12.2016 г. командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е регламентирано в чл. 121а от Кодекса на труда (КТ).По смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия.
Съгласно чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Предвид описаната в запитването фактическа ситуация в конкретния случай става въпрос за „командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги в предприятие от същата група предприятия“ (чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от КТ).
Съгласно чл. 121а, ал. 8 от КТ условията и редът за командироване и изпращане се определят с наредба на Министерския съвет. В тази връзка с ПМС № 382 от 29.12.2016 г. е приета Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.). На основание чл. 2 от тази наредба при командироване на работници и служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. В чл. 5 на същата наредба изрично е регламентирана възможността в споразумението страните да договарят и плащането на квартирни пари.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 5, б. „а“ от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство. Следователно, ако на основание цитираната по-горе наредба е договорено плащането на квартирни пари, същите ще бъдат освободени от облагане, ако са документално доказани по реда на действащото законодателство. Това данъчно третиране се запазва и в случай, че квартирните пари са за сметка на предприятието, в което лицата са командировани.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/’

Оценете статията

Вашият коментар