Изх. №26-Б-54
Дата:22.05.2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 5;
НЕВДПОВ, чл. 1, ал. 8, т. 1;
НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 2, т. 7.
ОТНОСНО: Прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ)
По повод Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 26-Б-54 от 17.03.2017 г., Ви уведомявам за следното:
Според фактическата обстановка, описана в запитването, на основание чл. 121а от Кодекса на труда и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, за периода на командировката се уговаря минималното възнаграждение за приемащата държава, в която е командирован служителят. В допълнение на това работодателят възнамерява да изплати квартирни и дневни пари. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.Как се третират изплатените квартирни пари – прилага ли се чл. 24, ал. 2, т. 5, буква „а“ от ЗДДФЛ и съответно чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ.
2.Как се третират дневните пари, изплатени на командирования служител – прилага ли се чл. 24, ал. 2, т. 5, буква „б“ от ЗДДФЛ и съответно чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ.
Предвид изложената фактическа ситуация и относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
На основание чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:
а) пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
В сила от 30.12.2016 г. командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е регламентирано в чл. 121а от Кодекса на труда (КТ). По смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия.
Съгласно чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Предвид описаната в запитването фактическа ситуация може да се предполага, че в конкретния случай става въпрос за „командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги“ (чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ).
Съгласно чл. 121а, ал. 8 от КТ условията и редът за командироване и изпращане се определят с наредба на Министерския съвет. В тази връзка с ПМС № 382 от 29.12.2016 г. е приета Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.). На основание чл. 2 от тази наредба при командироване на работници и служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. В чл. 5 на същата наредба изрично е регламентирана възможността в споразумението страните да договарят и плащането на квартирни пари. Освен това съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата страните по трудовото правоотношение могат да договарят и други финансови условия на командироването. По този начин те имат възможност да договарят допълнителни трудови възнаграждения за командироването или изпращането на работника или служителя, които включват пари за изхранване, бонуси за командироване и други. Тези допълнителни средства обаче не могат да бъдат квалифицирани като „дневни командировъчни пари“ по смисъла на трудовото законодателство. Следва да имате предвид, че в този смисъл е изразено становище от Министъра на труда и социалната политика в писмо Изх. № 0413-244/21.04.2017 г.
Предвид изложените аргументи считам, че разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ може да бъде приложена единствено по отношение на договорените за сметка на работодателя квартирни пари, ако същите са документално доказани по реда на действащото законодателство. Освен това върху квартирните пари не се дължат осигурителни вноски и това изрично е определено в чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ.
Допълнително договорените средства за покриване на дневни разноски, на основание чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата, не представляват „дневни командировъчни пари“ и съответно не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ. От гледна точка на осигурителното законодателство въпросните средства представляват доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (част от брутното трудово възнаграждение) и при липса на законово установен праг, под който не се внасят осигурителни вноски (двукратния размер, определен в нормативен акт), считам, че се дължат вноски за социално и здравно осигуряване върху техния пълен размер, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за осигурените лица.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/Г. ДИМИТРОВА/’