ЗДДС, чл. 26, ал. 1;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 26, ал. 3;
ЗДДС, чл. 67, ал. 1.
Относно: Прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 04-14-12/20.08.2012 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В постановено решение на Европейския съд по правата на човека правителството е осъдено да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя за разходи и разноски определена сума. С Решение Министерският съвет е приел за изпълнение на плащанията горепосоченото решение на Европейския съд по правата на човека и впоследствие Министерство на правосъдието е превело определената сума по сметка на процесуалния представител на жалбоподателя.
Процесуалният представител на жалбоподателя е регистрирано по ЗДДС лице и като представя копие от издадена фактура, в писмо до министъра на правосъдието настоява да бъде преведена допълнително сума, която съставлява стойността на начисления данък върху добавената стойност.
Във връзка с това е поставен следният въпрос:
Следва ли Министерство на правосъдието да заплати допълнително на процесуалния представител на жалбоподателя претендираната сума за данъка върху добавената стойност?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДС размерът на данъка върху добавената стойност се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка.
Видно от диспозитива на постановеното решение Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е постановил, че държавата ответник (Република България) следва да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя определена сума (2000 Евро) за разходи и разноски, плюс всички дължими данъци и такси. Предвид изричното посочване, че дължимите данъци и такси са “плюс” посочената сума, ако е дължим, данъкът върху добавената стойност се дължи отделно.
При определяне на размера на дължимия данък върху добавената стойност обаче следва да се анализира характерът на дължимата сума, формираща “разходи и разноски”. В частта си, в която сумата се дължи за облагаеми съгласно ЗДДС доставки, върху съответната данъчна основа следва да се начисли 20 % данък, съответно данък в такъв размер е дължим плюс присъдената от ЕСПЧ сума от 2000 евро.
Предвид горното, за да се установи дали и колко данък върху добавената стойност следва да се изплати на процесуалния представител на жалбоподателят по силата на Решението на Европейския съд по правата на човека, следва да се изясни каква част от сумата, посочена като “разходи и разноски” представлява адвокатски хонорар за осъщественото процесуално представителство. Същото представлява облагаема доставка и когато е извършена от регистрирано по ЗДДС лице върху съответния му размер се начислява и съобразно Решението на ЕСПЧ се дължи данък върху добавената стойност отделно от присъдената сума от 2000 евро.
От допълнително представената ни от Министерство на правосъдието справка-отчет за извършената работа от процесуалния представител по делото, въз основа на която ЕСПЧ е присъдил съответните разноски, е видно, че дължимата сума е формирана преимуществено от хонорара на процесуалния представител (4 075 евро), като сумите по раздел 2 (общо в размер на 133 евро) представляват направени от страната разходи за превод, пощенски такси, консумативи и др. Считаме, че сумите по раздел 2 от отчета следва да се третират като съпътстващи разходи, пряко свързани с доставката на услугата по осъществяването на процесуалното представителство. Поради това и на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС данъчната основа на доставката на услугата по процесуалното представителство следва да се увеличи с тези съпътстващи разходи. Т.е. в случая цялата присъдена от ЕСПЧ сума за “разходи и разноски” има характер на заплащане по облагаема доставка за осъщественото процесуално представителство, като представлява част от данъчната основа на същата и доколкото за доставката се дължи данък върху добавената стойност, то Министерство на правосъдието, съобразно Решението на ЕСПЧ, следва да заплати допълнително на процесуалния представител на жалбоподателя претендираната сума за данъка върху добавената стойност.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че получател на услугата по процесуалното представителство е клиентът на адвоката – жалбоподателят по делото. Доколкото ЕСПЧ не е присъдил заплащане на цялата претендирана по делото за разходи и разноски сума, следва да се има предвид, че целият размер (по отчета – по раздел 1 и 2) на договореното между адвокат и клиент възнаграждение и съпътстващите го разходи формира данъчната основа на доставката на услугата. Доставката следва да се документира към получателя на услугата – клиента на адвоката. Когато заплащането на цялата или част от сумата, представляваща разноски по делото, е възложено от Съда на ответната страна, това не прави същата получател по доставка, а само лице, имащо задължение да възмезди изправната страна за направените по делото разноски. Поради това, когато държавен орган от името на Държавата възстановява по силата на съдебно решение направени от насрещната страна по дело разноски, не следва да бъде издавана фактура. Документирането следва да бъде извършено с друг първичен счетоводен документ.