2_1278-4/05.08.2010
ЗДДФЛ, чл.22а
Във връзка с подадена декларация по чл.50 от Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2009 г. с вх.№………..04.2010 г. от съпругата Ви …………….., в която е декларирано, че лицето упражнява правотоси на данъчното облекчение за млади семейства по чл.22а от ЗДДФЛ сте отправилиписмено запитване, препратено по компетентност доДирекция „Обжалване и управление на изпълнението”-………
Поставенитевъпросиса свързани с приложението начл.22а от ЗДДФЛ.
По повод на запитването Ви, уведомявам Ви за следното :
На основаниечл. 17, ал. 1, т. 5,б. „б” от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задълженото лице има право да му бъде осигурена и предоставена безплатно информация за публичните му задължения и за сроковете, в които следва да заплатидължимите от него данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения. Съгласноутвърдените със Заповед№ ЗЦУ-80/02.02.2009 г. наИзпълнителният директор на НАП гр. София процедури за работа на отдел „Данъчно осигурителна практика” е недопустимо да бъде изготвен писмен отговор на запитване на задължено лице, което е свързано с неприключило данъчно – осигурително, административно – наказателноили съдебно производство, в което лицето е страна.
Приизвършенапроверка в офис ………..при ТД на НАП -……… сеустанови, че съпругата Ви, чрез която вашето семейство е упражнило правото си на ползване на данъчно облекчение по чл.22а от ЗДДФЛ е страна в неприключило административно производство, коетоима връзка с отправенотоот Васзапитване.Издадена е резолюция за извършване на проверка №………г.,
Предвид гореизложеното изразяваме принципното си становище относно случаите в които чрез кредит обезпечен с ипотека се придобива жилищен имоти идеални или реални части от земята, съответно дворно място.
Относно условията за ползване на данъчно облекчение по чл.22а от ЗДДФЛ Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е изразил становище в писмо с изх..№91-00-41/29.01.2010 г.. В т.1 от становището е уточнено, че данъчното облекчение не може да се ползва за всеки кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, а само за кредит, който цели придобиване на жилище, като същевременно придобиваното жилище служи и за обезпечение по предоставения кредит. Легална дефиниция на понятието жилище е установена в §5, т.30 от Закона за устройството на територията – „съвкупност от помещения, покрити или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди”. Видно е, че като жилище се дефинират недвижими имоти, чието предназначение е за задоволяване на жилищни нужди. Тъй като по своя характер и предназначение земята не е жилище, същата не отговаря на условията на чл.22а от ЗДДФЛ и съответно за нея не може да се ползва данъчното облекчение. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.63, ал.2 от Закона за собствеността, по силата на която собственикът на постройката може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуваща постройка. Следователно, както постройката, така и земята е обект на самостоятелна прехвърлителна сделка.
Предвид гореизложеното, когато ипотечния кредит е комбиниран и в договора е посочена обща сума, се изследва каква част от сумата по същия кредит е предназначена за придобиване на жилището и съответно частта от лихвите, за които физическото лице има право на данъчно облекчение, следва да се определи пропорционално.
‘