Регламент 883/2004: чл. 11(1); чл. 11(3)(a); чл. 13;
Регламент 987/2009: чл. 16;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4;
ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на лице с двойно гражданство, което пребивава постоянно, работи и се осигурява в Люксембург, ще упражнява дейност като самоосигуряващо се лице в България.
В отговор на Ваше писмено запитване, препратено в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ………….. с вх. № ……../30.07.2019 г., Ви уведомявам за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Лице с двойно гражданство, пребивава постоянно в Люксембург, където работи и се осигурява. Собственик и управител е на фирма „Б И“ ЕООД и възнамерява да започне дейност като самоосигуряващо се лице. Във връзка с осигуряването на лицето в България, сте разговарял с оператор на националния телефон на НАП. От там Ви е отговорено, че на лицето следва да се издаде формуляр А1 от Люксембург за приложимо законодателство, но не сте разбрал къде трябва да представите документа и дали лицето е освободено в България само от здравно осигуряване или и от социално. Към запитването сте приложил документ (Удостоверение за членство в Национална здравна каса) издаден от Люксембург, придружен с лицензиран превод.
Поставяте следните въпроси:
1. Документа за приложимо законодателство, който следва да се издаде от Люксембург, задължително ли е А1 и къде се представя?
2. Само от здравно осигуряване ли се освобождава лицето в България или и от социално?
3. Как следва да се попълни Декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице при започване на дейност?
С оглед изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово-активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационни правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки (чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004).
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две и повече държави-членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са наети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата-членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Следователно, с оглед определяне на приложимото законодателство квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата-членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка, следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията “самостоятелно заети лица” – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
Съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки е длъжно да уведоми за тази ситуация компетентната институция на държавата-членка, в която пребивава. В чл. 1(й) от Регламент № 883/2004 пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от прилагащия Регламент № 987/2009.
Институцията на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави–членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази различно становище (основание чл. 16(2) и (3) от Регламент № 987/2009).
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 – „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“, издаден от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава–членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави–членки, с които би могло да възникне правна колизия.
При условие, че лицето пребивава на територията на Люксембург, е необходимо да уведоми люксембургската компетентна институция за обстоятелството, че упражнява дейност в две държави-членки.
Напълно е възможно лице, което упражнява трудова дейност в две или повече държави–членки да има задължение по регламента да уведоми компетентната институция на една държава–членка, а да се наложи да подаде искане за издаване на формуляр А1 в компетентната институция на друга държава–членка. Това е така, защото определеното като приложимо спрямо лицето законодателство не винаги съвпада с това на държавата–членка по пребиваване. Документът може да бъде издаден само от институцията на държавата–членка, чието законодателство е определено за приложимо.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки. При определяне на дължимите осигурителни вноски, всички дейности и доходи в две или повече държави–членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава–членка (основание чл. 13(5) от Регламент № 883/2004). Освен превеждане на осигурителните вноски националното законодателство на компетентната държава–членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигуреното лице и др.
Следователно, след определяне на приложимото за лицето законодателство на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, за цялата му трудова дейност на територията и на двете държави-членки ще се прилага това законодателство.
Обръщам Ви внимание, че приложеният към запитването документ не е формуляр А1 – „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“. Формуляр А1 се съхранява от лицето и служи за доказателство, че то дължи осигурителни вноски единствено в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо.
Относно попълване на „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ (декларация обр. ОКд-5), следва да имате предвид следното:
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (самоосигуряващите се лица) се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Следователно при започване на всяка трудова дейност, в случая като самоосигуряващо се лице – собственик в търговско дружество, лицето подава „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ (декларация обр. ОКд-5), в която посочва от коя дата упражнява дейността. Със същата декларация избира и вида на осигуряването.
С оглед изложеното, ако лицето желае да се възползва от правото на самоосигуряващите се лица, да избират да се осигуряват освен за задължителния риск „инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт“ и за риска „общо заболяване и майчинство“ (вид на осигуряване), при подаване на „Декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице“ (декларация обр. ОКд-5) освен началото на дейността, следва да попълни и полето за избор на вида осигуряване.
В случай, че компетентната институция на държавата-членка по пребиваване определи за лицето приложимо българското законодателство, то следва да внася осигурителни вноски в България, включително за дейностите и доходите от други държави–членки. Въз основа на подадената декларация обр. ОКд-5, с декларирано начало на дейността и избор на вид осигуряване в предвидения срок, вноските ще са дължими в размера, съгласно направения избор по реда на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ.
В хипотезата, в която за лицето е определено приложимо законодателството на друга държава –членка (в случая Люксембург), в България не са дължими осигурителни вноски. В този случай подадената декларация ОКд-5 показва, че лицето упражнява дейност в България и е направило избор за вид на осигуряване и при евентуална промяна на обстоятелствата, например прекъсване на дейността в другата държава-членка и продължаване дейност единствено в България, т.е. само в една държава-членка, лицето ще внася осигурителни вноски в България, според направения избор с декларация обр. ОКд-5. Ако с подадената декларация за започване на дейност не е избрало вида на осигуряване или декларацията е подадена след 7-дневния срок, то ще подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година (чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).